Миналия уикенд петата част от анимационната поредица „Играта на играчките“ най-сетне премина заветната граница от един милиард долара в боксофиса и поне временно оглави класацията за най-касовите филми на 2026 година. Подобно постижение невинаги е гаранция за качество, но въпреки това ме пришпори да отида на кино и да хвана една от последните прожекции в квартала. Радвам се, че го направих – още с първите секунди, когато прозвуча въвеждащата песен Wish Upon a Star, усетих магията на „Дисни“, а после се потопих в едно чаровно и трогателно приключение.
Епохата на играчките е приключила! Днес почти във всеки дом има таблет и децата се взират в екрана му с часове, без да помръдват, докато старите играчки събират прах или направо са захвърлени в двора. Домът на малката Бони, където живеят нейните приятели Джеси и Баз, изглежда като изключение, но само временно. Момиченцето трудно си намира приятели и родителите му купуват таблета „Лилипад“ с надеждата, че ще му помогне. Подобното на жабче устройство бързо обсебва вниманието на детето, а приятелствата, които Бони намира онлайн, съвсем не са това, от което всъщност има нужда…
„Играта на играчките 5“ е един от най-важните филми, излизали напоследък, защото по ненатрапчив начин и с езика на децата и емоциите засяга тема, която според мен е ключова за бъдещето – влиянието на новите технологии върху детския мозък. Филмът не отхвърля напълно модерните устройства и показва, че те наистина могат да бъдат полезни помощници. Но също така ясно казва, че са много лош заместител както на истинския човешки контакт, така и на реалната игра, в която детето развива въображението си и чрез него израства. „Принуждавате ги да порастват твърде бързо!“, избухва Джеси пред едно от устройствата, а сцената с подигравките в чата към едно по-чувствително и ранимо дете наистина къса сърцето.
В същото време „Играта на играчките 5“ показва и другата страна на медала – че понякога електронните устройства също могат да създават прекрасни детски спомени, да помогнат за намирането на изгубени вещи или да запечатат играта в поредица от забавни снимки. Всичко това е пресъздадено с великолепна триизмерна анимация и сценарий, който успява едновременно да бъде динамичен, забавен и емоционален. Хуморът е на място и придава вкус на историята, без да я превръща в поредица от евтини шеги. За мен „Играта на играчките 5“ е по-силният филм от доскорошния боксофис лидер „Супер Марио Галактика“ и напълно заслужено го изпревари. Просто разказва по-дълбока история.
През годините неведнъж съм се оплаквал, че „Дисни“ сякаш се отдалечи от класическия си стил, в който разказваше вечни истории за доброто и злото като „Цар Лъв“ и „Бамби“ – към който тук има и едно приятно намигване. „Играта на играчките 5“ обаче показва, че и днес компанията е способна да създава стойностно кино, а използването на една толкова актуална тема е напълно оправдано. Резултатът е увлекателен и полезен филм за децата и изключително силно преживяване за родителите. Никога назидателен, но съвсем ясно показващ през какви опасни течения преминава израстването на днешното поколение. Респект!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари