Иван Д. Атанасов: Всяко ограничение на свободата е вредно за изкуството

Иван Димитров Атанасов е писател, издател и гейм дизайнер, отговорен за култовото списание “Фентъзи Фактор”, излизало в началото на века. За нас е удоволствие, че той се съгласи да даде интервю за сайт “Цитаделата”, в който говорим за най-интригуващите му проекти от миналото и настоящето. Мисля, че се получи един от най-силните разговори от рестартирането на рубриката през 2019-та насам. Приятно четене!

Здравей, Иване! Преди всичко искам да ти благодаря, че се съгласи да дадеш интервю за Цитаделата. По-старите фенове те познаваме добре като създателят на системата “Аксиом 16” и главен редактор на списание “Фентъзи Фактор”. Представи се обаче с няколко думи за по-младите ни читатели!

За мен е удоволствие да си поговорим на теми, които са интересни и за двама ни (а надявам се и за вашите читатели). И така аз съм Иван Атанасов, известен още и като BatGojko за някои ползватели на нета :), по професия съм гейм дизайнер, но по призвание съм свързан с всичко, което може да включва storytelling в себе си. Вярвам в игрите като потенциално най-перспективната медия, затова и преподавам в НАТФИЗ драматургия за игри, но не забравям и любовта си към филмите и книгите като по-древни изразни средства, така че не спирам да се образовам и по въпросите свързани с изразяването чрез тях.

Кога се запали по четенето и кога по фентъзито? Едновременно ли се случи това? Кога реши да опиташ да пишеш за жанра?

Когато бях малък, нямаше много други забавления и книгите бяха много добър мост към другите реалности на фантазията. По спомени, първите ми срещи с книгите, които ме запалиха за четенето бяха приключенски, пиратски и “каубойски” книги – особено много харесвах Карл Май. Да, вероятно преди това съм чел приказки и може би легенди – имам спомен, че рано се сблъсках с древногръцките митове и легенди, но не мога да съм сигурен, че е било преди периода ми с “каубойските романи”. Чак на доста по-късен етап се сблъсках с фентъзито – когато започна да се издава активно през 90-те. Преди това нямаше много фентъзи в България (Билбо беше издаден, но не съм сигурен за Властелина – мисля, че беше издаден чак 1990).

Самото писане ме влечеше от малък – спомням си, че в пети клас написах разказ, който учителката много хареса и взе, за да прати за публикуване в списание “Септемврийче” (това списание повечето ви читатели не го помнят), но нямам представа какво стана с него. После писах няколко фантастични (не особено научни) “романа” в едни тетрадки. Положителното е че съм ги завършил, но не толкова положителното е, че са точно толкова наивни, колкото се очаква от човек под 16 години.

В казармата прописах фентъзи – пак в тетрадка. Не беше лоша история, малко като “Талисманът”  на Стивън Кинг (като замисъл, не като стил), с паралелни реалности, в които трябва да преминава едно хлапе, за да спаси приятелката си. Историята остана недовършена. После имах голяма пауза и прописах пак, чак в списанието през 2000 година, подтикнат от нуждата за материали в него 😉

fantasy factor

Навремето списание “Фентъзи Фактор” предизвика истински бум сред младите хора. Как ти хрумна да създадеш този проект? Какви бяха трудностите пред него? Какъв спомен ти остави?

Ще започна от това, че споменът е много мил и винаги ще си остане такъв. Дори само фактът, че дадохме трибуна на доста млади автори – включително и на теб – които впоследствие станаха малко или много професионалисти, значи, че цялата тази авантюра не е била напразно. Иначе идеята не ми хрумна на мен – обсъждахме я с Пламен Митрев в един компютърен клуб и на мен ми хареса. Реално първо започнахме с издаване на неговата книга “Повелителят на зората”, а след това дойде и списанието. Започнахме го тримата – аз, Иван Христов и Пламен Митрев. Впоследствие Пламен се оттегли и реши да се фокусира върху издаване на книгите за Конан и други, за които беше взел права, или не съвсем 😉 – времената бяха бурни и интересни, така че нищо не може да е напълно сигурно.

А да се издава литературно списание в начало на 2000-те си беше доста авантюристично… Пазарът беше като в дивия запад – тотално неразработен и зависещ от хора, които имат доста съмнителна литературна култура. Сериозно, по сергийките и будките за вестници редовно имаше продавачи, за които може да се чудиш дали са минали и основно образование. А ние зависехме от “благословията” на тези хора – те решаваха, кое списание или вестник да сложат на показ, в ограниченото пространство на масата, и кои списания да останат “под тезгяха”.

Всеки втори си мислеше, че може да продава вестници, списания и книги, но реално 90% не можеха. А ние нямахме избор освен да разчитаме на тях. Чудо е, че успяхме да се закрепим за цели 12 броя.

Освен с фентъзи публицистика, ти пишеше и качествена художествена литература в жанра. Пазиш ли творбите си някъде? Мислил ли си да ги издадеш на хартия?

Радвам се, че оценяваш писането ми като “качествено”. Винаги съм бил взискателен към това, което правя – понякога дори прекалено – и това се е отразило на твърде ниска производителност. Страдам от синдрома на прекомерното обмисляне. Не го препоръчвам на никой начинаещ автор – по-скоро е добре да се пише много, пък дори и да е на по-посредствено ниво. Така рано или късно ще стане добро. При мен е много специфично – аз трябва да съм притиснат от нуждата, за да седна да го правя. “Историите на разказвача” ги прописах, защото нямахме какво да пуснем в списанието. Комиксите за Конан също така се появиха. После имам доста сценарии за комикси, пак защото нямаше кой друг да ги напише. Историите по света на Аксиом16 също бяха необходимост – имах нужда да промотирам играта, все пак. Сценариите, които писах по-късно за телевизията бяха добра опция за мен, като реализация а и откъм финанси – бяха и добър повод да се предизвикам. Жалко, че спряха сериала точно когато успях да убедя продуцента и режисьора, да поема ролята на главен сценарист, а и бях написал половината серии за следващия сезон… Мисля, че вървяхме в правилната посока, но имаше сериозна конкуренция и не издържахме. Така приключих с телевизионните сценарии (за сега!).

Пазя си всички разкази. Сценариите също, но не съм сигурен за комиксите – там може би има някои, които са се загубили. Като цяло не съм от най-подредените хора, така че нещата ми са разхвърляни из разни директории в компютъра ми. Не знам дали бих издал нещо на хартия. В момента повече вярвам на нещата, които се правят без идея за издаване и са достъпни онлайн. Естествено, ако някой хареса нещо мое за някои сборник, ще се радвам да го видя на хартия, но конкретни цели нямам. В момента, плановете ми за писане са по-скоро насочени към игрите, като имам и няколко идеи за сериали, но поради амбициозността им не знам кога ще стигна до тях.

zamakat

Нае се и с издаването на самостоятелен сборник, “Замъкът на Престола”. Мисля, че в него участваха някои от най-обещаващите в онзи период жанрови автори на България. Разкажи ни нещо повече за тази антология!

Да, през ранните години на века (мисля 2005-2006), ако искаш да издадеш нещо, трябваше да го направиш сам. Аз вярвах в сборника и исках да направя нещо около Аксиом16 и Приключение с Меч и Магия. Всички автори в него бяха хора обвързани или със списанието, или с Аксиом – ти самият участва в него и то с доста забавен разказ. Мисля, че като за млади автори нивото беше много добро и сборникът се получи. 

Естествено има забавни истории около редактирането и писането му – спомням си как Ванката Димитров беше вкарал малко по-експлицитна сексуална сцена и аз реших да му я смекча – все пак исках да сме ОК и за по-малките читатели :), но иначе нямаше много за редактиране. Знаеш, че аз съм педантичен по тази тема – много държа на стила и редакцията, но наистина тук беше доста лесно. Мисля, че всички се справихме чудесно. Естествено, напълно в мой стил аз бях последният, който написа разказа си, като поради изтичане на срокът и договорки с печатниците аз седнах и го написах за един уикенд – а той си беше обемен. Почти не спах и се наложи да го пратя на Марин Трошанов за редакция и корекция на изпуснати букви и подобни – аз правя много такива грешки. Той ми писа възмутен, че имам много за корекция, а аз се оправдах, че съм го писал за два дена и по нощите. Последва дълга пауза в чата ни по Skype (а, може по ICQ да беше – тогава май ползвахме него все още), след което ме попита наистина ли съм го написал само за два дни и заяви, че значи мога да завърша роман за седмица. Естествено, че корелацията не е такава – бих умрял след седмица писане с подобно темпо. Аз съм мързелив и не бих оцелял на подобно темпо… освен ако нямам договорен тлъст чек за работата 😉

Благодарение на теб на хартия излезе и моята първа книга, “Хрониките на Ралмия”. Може би не всички знаят, че тя обаче имаше доста странни проблеми с разпространението. Може ли да повдигнеш завесата над тази история?

А да, това беше първата ти книга май и за мен е чест, че ми се довери на мен, за издаването. Помня, че харесах книгата и това, че звучеше по-приказно, а не като някакво епично дарк фентъзи.

При книгоиздаването у нас, мисля, че и двамата не очаквахме кой знае какви печалби от книгата – тиражът беше добър, но въпреки това не беше лесно да направим добър марж себестойност, крайна цена. Така че явно не го направихме водени от парите, но и не бяхме подготвени за това, как пазарът може да ни прецака напълно. И да побързам да поясня, крахът не беше заради лошо качество на книгата като текст и оформление – там се бяхме справили на много добро ниво – проблемът беше разпространението. В този период вече не вярвах в това да работя с много разпространители и поверих всичко на Ориндж. Уви, тогавашният шеф на веригата не беше от хората, на които може да се довериш и се оказа, че е замесен в доста подобни “увиснали сделки”, като по-големи фирми, които беше завлякъл, дори го бяха дали на съд. И ние се наредихме на опашката, но бяхме толкова малка рибка, че нямаше шанс да постигнем нещо. Разправията по съдилища щеше да ни коства повече от очакваните печалби, а и документите ни не бяха достатъчно изрядни, за пред съда  – когато сключихме сделката аз си мислех, че сме “препоръчани” и всичко е наред, и въобще не ми е минавало през главата, че някой може да ни измами. Така де, в крайна сметка май не можехме да си върнем почти нищо. Нямам спомен дали успяхме да изкараме поне някакви пари, но със сигурност не си възстановихме разходите нито ти, нито аз. Понякога е по-добре да продължим напред и да не се борим с проблеми, които не можем да разрешим. Надявам се и за теб да не е било много лош финансов удар и се радвам поне, че книгата видя бял свят, а ти дори написа две продължения. 

korica-ralmia

Мисля, че безспорно най-амбициозната работа на “Фентъзи Фактор” бе по направата на българска система за ролеви игри – “Аксиом 16”. Какво те вдъхнови да се заемеш с това, още повече, че в България вече имаше един такъв проект (“Ендивал”), а излизаха и фен преводи на “Подземия и дракони”? Доволен ли си как се получи?

Да, това беше малко импулсивно и непланувано. Аз обичам да правя игри – направих първата си на 16 години, за да играем с по-малкия ми братовчед. Играта не беше никак лоша и имах намерение да я издам през 90-те, но така и не успях да я финансирам. Естествено говорим за бордова игра, не за компютърна.

Аксиом16 възникна като идея за такава полу-ролева, полу-бордова игра, която да е като притурка на списанието и да го направи по-атрактивно. Получи се интересно и се запалих да я доразвия. Започнахме да тестваме с гейм сесии и установихме, че имаме нещо, което е добро. Очевидно ме е влечал гейм дизайна още тогава (не, че съм бил много млад де 🙂 ) и така задълбочих работата над Аксиом16 и с времето тя прерасна в истинска ролева система. Не приемах “рамките” на класовете на D&D и се инспирирах доста от S.P.E.C.I.A.L на Fallout, а също така исках и да е достъпно, така че не исках да се играе със специални зарове и така се получи Аксиом16.

Когато я създавах, реално не знаех за Ендивал. Когато научих за тях и се запознах с екипа им вече бях доста напред с Аксиом16 – вероятно 99% готова система, но книгата не беше написана. Успях да привлека Бейв (Божидар Грозданов) да напише една от книгите на Аксиом за нас – той писа за Гущероидите – така че никога не сме били в конкуренция с тях, а по-скоро сме си помагали. Фен преводите на D&D бяха дело на Ян (Дамян Христов), с който също сме добри приятели, така че и там не съм имал усещане за конкуренция. Системата беше готова през 2002, но книгата излезе чак 2005 – беше сериозен труд и всички автори в нея (общо 5) положиха сериозни усилия да се получи добре. Наложи се да редактирам много, за да съкратя текста, че обемът щеше да е прекалено голям, за да се вместим в бюджета ни. Имам спомен, че съкратих повече от 25% от текста. Издадохме книгата в добър формат и добро качество – винаги съм държал да е с добър печат, ползвахме филм, а не паус, за да се виждат добре прекрасните илюстрации на Светльо и Павката – а това вдигна цената. За сегашни условия тя не звучи високо, но тогава 13 лв за масивна книга с много добър печат и илюстрации, явно беше с около 3 лв повече за очакванията на много хора. Още повече, че понятието Ролева игра беше ново, а феновете май по-скоро бяха свикнали с формата на D&D, с който нямаше шанс да се конкурираме. В крайна сметка книгата се продаде, но отне доста време, така че за печалба не може да се говори, но пък мисля, че системата се получи прилична. Има си много неща за дялане – не е много “friendly” за начинаещи играчи или за хора, които не обичат математика, но работи добре до към 15-20 ниво на развитие на героите – след това става твърде епична. Имах разработки на следваща версия, но понеже нямам никакво намерение да издавам книжни ролеви игри, ако някога се появи, то ще е директно на версия за телефон.

В днешно време, доколкото ми е известно, се занимаваш с компютърни игри. Кои са най-известните ти заглавия? В последно време рекламираш една бойна игра, разкажи ни нещо повече за нея!

Да, покрай Аксиом16 реално имах възможността да попадна в гейм индустрията. Играехме заедно тестови версии на А16 с хора от “Хемимонт” и те ме запознаха с Габриел Добрев (все още изпълнителен директор на компанията) и той ми предложи да се присъединя към екипа им като гейм дизайнер. Беше като възможност, която човек не бива да изпуска. Веднага се навих, разбира се. Представях си как ще направим игра по Аксиом16 и ще е най-якото РПГ. Направихме дори тестове на ролева, екшън адвенчър игра с някои доста иновативни идеи за времто си, но така и не успяхме да намерим пъблишър, така че се наложи аз да се заема с дизайн на city builder – Glory of the Roman Empire. Играта се получи доста прилично, но това не беше, защото аз бях гениален дизайнер, а защото екипът беше опитен и ми помагаше да не направя всички аматьорски грешки на “зеления дизайнер”. Като цяло беше страхотен шанс и много добър старт за мен. За мен тази игра винаги ще е със специално значение – иначе след това съм работил по различни проекти, кои успешни, кои не. Познатите заглавия са вероятно Earthrise, който така и не успя да стане това, което се плануваше, но пък беше амбициозен проект с огромен потенциал. Работил съм и по Империя Онлайн, Имперски Герой 2, Lords of Football и други. 

В търсене на по-интересни и амбициозни проекти направих собствено студио и работихме над Agharta: The World Below – игра, която 2010 правихме за Facebook. Не се справихме с финансирането и се наложи да замразим проекта – страницата във Facebook си е все още активна и може да се види информация за играта, но в момента е по-скоро място за споделяне на любопитни клипчета и материали за мита за Агарта. Предвид, че постоянно има нови хора, които следват страницата, явно темата е интересна, така че планувам да възобновя по някое време работа по нея през сегашната си фирма Eskpe2Play (да, така се пише, не е грешка).

mma rivals

“Бойната игра”, за която споменаваш, е MMA Rivals, която е личен проект към собствената ни фирма Eskpе2Play. Разработваме я от няколко години, тъй като беше проект в свободното ни време, но вече е назряла да стане основният ми проект. Тя съчетава две от моите страсти – бойните изкуства и игрите. Достъпна е в момента на web, но скоро ще се появи и на телефони с андроид (до месец вероятно). Който иска да ни следи може да намери страницата ни във “Фейсбук” – ще се радвам да видим нови потенциални играчи.

Междувременно пуснахме и една по-експериментална игра в Google Play – HardShip – която е аркадна, с едно сериозно намигване към старите класики като Space Invaders and Arkanoid. Там аз съм дизайнер и художник, тъй като е ретро пиксел арт, а това го харесвам и понякога практикувам. Просто я потърсете и ще излезе за андроид телефоните.

В момента имам доста проекти, които искам да видя реализирани, но трябва време и средства. А и двете са дефицитен ресурс.

Какво ти е мнението за развитието на фентъзи жанра в България? Намерил ли си автори, които ти допадат? Имаш ли впечатления от фендъма? Какви са проблемите пред него?

За жалост не успявам да следя всичко, което се случва. Опитвам, но времето ми не стига да следя всичко, а и съм бавен читател. Радва ме фактът, че има много хора, които не спират да пишат и да публикуват. Като цяло смятам, че това е добре за развитието на писателите у нас. Книжният ни пазар, като цяло се подобри, така че се надявам да стане по-добро място и за българските автори. От друга страна конкуренцията с чужди автори е доста сериозна. Това си има предимно добри страни, защото ще вдига нивото – не живеем в изолиран балон и трябва да се сравняваме с най-добрите. Най-големият проблем на българския фендъм и авторите е, че са много чувствителни на критика. Хората, които са работили с мен като редактор знаят, че аз не съм много “милостив” в оценките си, но пък винаги провокирам към обмисляне и подобрение на подхода, стила и историята като цяло. Малко са били авторите, които са ме изтърпявали, без да го приемат лично, но на мен това не ми е пречило да им давам мнение, когато са ме питали. Спомням си как един млад автор навремето ме попита за мнение за книгата си, а аз му отговорих, че с удоволствие ще му го дам, но не знам дали на него ще му хареса. Така и не ме потърси за мнение 🙂

Не твърдя, че аз съм този, който трябва да оправя стила на другите – вярвам обаче, че има достатъчно такива като мен, които биха били полезни на авторите, за да станат по-добри, но зависи от тях да потърсят съвет и мнение отстрани, за да се развиват.

Аз лично почти не пиша, но постоянно чета за това как да пишем по-добре, как да се структурира историята, персонажите и т.н. Имам чувството, че повечето автори не го правят, тъй като забелязвам много базови грешки при тях. Проблемът не е, че ги правят (аз също ги правя, когато пиша), а че е трудно да им посочиш проблема, без да се обидят.

Нямам конкретно любим автор сред българските фентъзи автори, но харесвам когато попадна на добре написани истории. Радвам се да видя хора, писали във “Фентъзи Фактор”, да се развиват и реализират – Марин (Трошанов), ти, Благой (Д. Иванов). Радвам се и на Брани (Бранимир Събев), който не е “наш кадър” но пък си се развива в хорър, а напоследък и в екшън жанра доста добре. Четох сборник с разкази на Милен Колев и също ми направи много добро впечатление като стил. Към всички вас имам и похвали и съвети за подобрения, но като цяло ми харесва, че виждам постоянно развитие и подобрение и това е най-важното – от стар мрънкач като мен ще е трудно да чуете само похвали, но пък животът няма как да е само розов, нали 🙂 А и при изкуството никога няма завършен проект – има само изоставени такива.

fantasy factor3

Понеже си човек със заявена гражданска позиция, няма как да не пропусна и въпроса за политическата коректност. По мои впечатления не си очарован от процесите, които стават в Щатите. Докъде могат да стигнат те според теб и по какъв начин ощетяват жанра?

Ха-ха, да, определно съм направо възмутен от тоталното мрънкане на разни снежинки, дето са готови да се обиждат за щяло и нещяло. Едно време като деца подобни “обиди” ги решавахме с шамари, но сега това би било недопустимо. Тази цялата, измислена “полит-коректност” и страхът, сакън да не обидиш някого, са супер вредни за писатели и творци, на които силата им е в това да посочват проблеми, дори и когато те са неудобни (или даже, най-вече тогава). 90% от новите филми и сериали са просто жалки, поради влиянието на политическата коректност и фокусирането да угодят на някого, вместо да са водени от добрата история. За радост има и такива, на които не им пука много и все още поставят историята и посланието пред подобни политически глупости – говорих си със сценариста на “Новите съседи” именно за политическата коректност и го питах той как  се справя с подобен сериал, който определено не се интересува от тези тенденции. Отговори ми, че комедията няма право да се съобразява с “политическата коректност” – тя трябва да посочва проблемите и да не се притеснява дали ще обиди някого, ако той се припознае в нея. Напълно съм съгласен с него и се радвам, че има и други, които мислят така. Смятам, че всяко ограничение на свободата на словото е вредно за изкуството. В него не трябва да има ограничения или квоти… И за да не ме погнат SJW-тата да кажа, че имам приятели от всякакви раси и религии и това, което казвам по-горе няма нищо общо с религиозна или расова нетърпимост. Не смятам, че има разлика в способностите на различните хора, но това не значи, че в изкуството има равно количество творци от всяка раса – няма. И кинодейците от български произход са много по-малко от американските си събратя, но едва ли е поради расово различие.

Знайно е, че човек няма как да пише, ако не е чел. Когато се запознахме помня, че симпатизираше на Дейвид Едингс, в по-ново време ми спомена, че Джордж Р.Р. Мартин ти е любим автор. Това още ли е така? Кои са другите творци, които ти допадат?

Да, в областта на фентъзи все още Мартин е един от най-предпочитаните ми автори. Едингс беше сред първите, които много ми допаднаха, но като цяло човек може да хареса една поредица на някой автор, но да не хареса друга – опитах да зачета малореанския цикъл на Едингс и не ме грабна въобще. Явно стилът му е много по-различен там, отколкото в Белгариадата. Като цяло ценя добрият стил на писане, когато чета художествена литература – Стивън Кинг, Майкъл Крайтън, Мартин. В момента по-скоро чета или обучителна литература – неща като On Writing на Стивън Кинг – или биографични книги, но все по-малко време имам за чиста художествена литература. Опитвам да чета по няколко книги, като поне една гледам да е фикшън, но не винаги ми се получава. В момента чета три, но нито една не е художествена :). Друг проблем при мен е, че въпреки огромната ми любов към книгите, аз съм бавен читател и това ме поставя пред големи дилеми – нямам време за всичко, а имам огромно количество непрочетени книги. Все някога ще намеря време за всички, но не знам кога.

adventure sword sorcery

Можем ли да очакваме нещо ново от теб през 2021-ва година – било като художествен или публицистичен текст, било като игра?

Много ми се иска да отговоря с “Да” и за художествена литература, но по-скоро няма да успея да намеря време. Виж игри със сигурност – доста проекти са сложени в беклога на фирмата ни. Така че поне 2-3 от тях ще видят бял свят.

Много бих се радвал да успея да подготвя и нещата по ТВ сериал с фентъзи сюжет, но приоритетите ми са първо към игрите. 

Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!

Радвам се, че ме върна към доброто старо време на “Фентъзи Фактор”. Не знам дали много от читателите ви го помнят – все пак минаха над 18 години от фалита ни. Възхищавам се на ентусиазма, с който успя да развиеш Цитаделата и да подпомогнеш фентъзи фендъма в България. Вярвам, че и ти виждаш плодовете на усилията си реализирани чрез нови автори, които поемат по пътя на писателите. На тях (а и на всички останали) искам да кажа, да не се отказват, да не спират да се учат и развиват, да търсят съвети от колеги и странични наблюдатели, за да стават все по-добри, и никога да не си и помислят, че са достигнали своя максимум – винаги има какво да се подобри.

fantasy factor6

Интервюто взе: Александър Драганов

Оставете отговор