Иван Величков: “Продължавайте да задавате въпроси, да търсите и да вършите това, което ви прави по-качествени хора”

Ivan

Тази седмица имаме удоволствието да ви представим интервю с писателя Иван Величков, заместник-председател на хорър клуб „Лазарус“ и част от пазарджишкия клуб за фантастика „Аркадий и Борис Стругацки“. Неговият поглед върху фантастиката у нас и по света е информиран и тъкмо поради това интересен. Прочетете какво сподели той пред Цитаделата!

Писател, читател, фен, заместник-председател на клуб „Лазарус“ и активен член на клуб „Стругацки“… Иване, изпускам ли нещо? Благодаря ти за интервюто!

Човек. Работещ от осем до пет, обичащ и обичан, търсещ и, за щастие, намиращ време за всичките гореизброени интереси. Верен приятел и непримирим противник на пошлото.

Как се запали по жанра на фантастичното, какво те привлече в него, кога реши, че искаш да твориш в тази сфера?

Като читател в ранна детска възраст. Мисля, че във втори клас имахме да напишем коя е най-хубавата книга и аз писах за „Хобит“. Естествено, тогава не можах да се обоснова както трябва, предвид речниковия си запас и тогава (все още) Другарката Николова беше зверски разочарована от мен, че не съм писал примерно за „Тимур и неговата команда“.

Да работиш по клубове може да бъде както удовлетворително, така и уморително. Кое надделява при теб?

Удоволствието да общуваш с нормални хора, с които имаш общи интереси, е водещо при мен. С годините установих, че ако не полагаш усилия това да се случва, просто няма. Така че, колкото и пъти да ми се е искало да „хвърля кърпата“, продължавам да съм активен в избраните от мен клубни занимания. Струва си.

Макар да си сред любимите автори на много от корифеите на жанра у нас, все още нямаш самостоятелна книга. Къде обаче може да прочетем твои произведения?

Произведенията ми са малко и из цялата информационна мрежа (хартиена и дигитална). Имам разкази в клубните сборници на „Лазарус“, в списание „Тера фантастика“, в различни конкурсни сборници, при „Истории от някога“ и такива пръснати из десетки фейсбук групи. Самият аз не ги следя и забравям къде и какво съм пускал.

Готвиш ли самостоятелна творба? Ако да, кога можем да я очакваме и в какъв жанр ще бъде?

Вече повече от година работя по един ърбън фентъзи роман, в който влагам цялата си творческа енергия. Очаквах да го направя за два пъти по-кратко време, но се оказа, че малко съм се надскочил. Искам да е лек за четене и умерено комерсиален, което е по-различно от обичайния ми стил на писане и създаде доста интересни предизвикателства.

Мога да се похваля, че втората чернова е почти завършена и се надявам до края на годината да го акушираме. Пък от там нататък читателите ще кажат дали съм се справил.

Хората, които те познават, знаят, че работиш изключително прецизно при подготовката на един текст. Би ли разкрил малко повече за това как се подготвяш преди да напишеш дадено произведение?

Подготовка не е точната дума. Идеите ми се появяват неочаквано, както на всеки друг. Просто нямам много вяра в собствените си познания и в процеса на работа търся информация, за да не напиша някоя глупост. Предполагам (надявам се) всеки да го прави. При мен проблема е, че нямам доверие друг да ми пресява информацията, съответно вместо да чукна уикипедия и да се захраня с храносмляна кашичка от информация, отивам в библиотеката (по-често виртуална) и сам си я извличам. Това води понякога до доста големи куриози.

За разказа си „Спускане в Лунгхоу“ планирах финална сцена с дуел. Прехвърлих около 300 страници информация за дуелите през вековете, намерих правилата по които са се правили в въпросния исторически период и… не ми стигна мястото и изрязах сцената.

За друг разказ – “Пътеки“, ми трябваше една сграда в Пазарджик, която пак не бях сигурен, че е функционирала в периода на действие. Ходих три пъти до градския регистър, не намерих необходимата информация и смених професията на героинята.

В „Заразата“ разказът се водеше от първо лице от папа Климент Шести, така че ми се наложи да изчета едни записки от монаси писани 16 век, само да вляза в тона на писане на епохата.

Така написано изглежда претенциозно, но четенето ми доставя удоволствие, не го възприемам като пречка.

Ivan3

Ти си сред хората, които са запознати с творчеството на повечето водещи автори в жанра у нас. Какво ти е мнението за тях, имаш ли любимци?

Изключително много харесвам родната литературна сцена. Тук авторите са наясно, че няма да изкарат пари от цялата работа и си позволяват наистина да пишат това, което им се чете, без да се съобразяват с пазарни тенденции. Харесвам десетки автори, и творящи в момента, и такива от близкото минало, и жанрови, и конвенционални.

Любимците ми могат да се познаят по това, че съм си направил труда да ги издиря, да се запозная с тях и в последствие да си пием ракията заедно. Което, няма да се уморя да го повтарям, е следствие от това, че ми харесва прозата им, не обратното.

Имаш поглед и върху фендъма у нас. В какво състояние смяташ, че се намира той?

В едно типично балканско състояние на сепарация в малки групички с много тесни интереси, които делят и без това малката и безплодна градинка, отпусната за заниманията им. За късмет все още има събития, на които понякога забравяме да сме задници и можем да се отпуснем и да си припомним, че сме симпатични и не толкова различни.

Макар на пръв поглед заниманията с литература и изкуство да предполагам повече самовглъбеност, у нас те сякаш генерират немалко скандали. На какво според теб се дължи това?

На това, че сме хора, а и лекотата с която можем да  споделяме информация последните години засилва ефекта. Безкрайно досадно и уморително е постоянно да се съобразяваш какво приказваш/пишеш. Съответно всеки може да се изпусне в момент на афект, а има хиляда и една маймуни, които само това чакат, за да покажат самодоволно, че виждаш ли леко по-известните/популярни/стабилни хора не са богове и буди.

Обаче не смятам, че дърленето е запазена марка само за родните реалии, нито само за литературната сцена. Хората като цяло са най-добри в производството на отходни продукти, като това на менталните дори превъзхожда по количество физическите. „Жълтата“ информация е океан, но надушваме кварталната канализация по-остро.

При всички положения, няма да множа тези простотии, като давам примери тук.

Да отвърнем поглед от родната действителност и да погледнем към развитието на световната фантастика като цяло. Много време сякаш мина откакто жанрът изглеждаше като да е само за чудаци. Не му ли вреди обаче прекалената комерсиализация?

Точно на световната сцена този жанр винаги е бил комерсиален и не е взиман на сериозно. Тук доскоро (а и до някъде все още) имахме привилегията да четем само най-доброто от най-добрите и това доведе до два проблема.

  1. Заниженото самочувствие на родните творци, защото постоянно се самосравняват (и биват сравнявани) с отбрана литература писана последните 70 години от автори от цял свят.
  2. Някакъв елитарен статус на комерсиалната литература и комерсиален на елитарната, което смешно-тъжно.

Кои са любимите ти световни творци? По по-големите имена ли си падаш или предпочиташ по-нишови автори?

Големите са големи, смятам, че е задължително да се познават, а и отсяти от времето и читателите, наистина си заслужават. Сред по-малките има наистина нешлифовани диаманти, но за да достигнеш до тях, трябва да изгребеш доста шкарто. Или иначе казано харесвам и не харесвам и от едните и от другите.

Има и още нещо. Като изключим научната фантастика, в другите фантастични жанрове има зверски огромни пропуски на родна почва. Понякога започвам да говоря за някой свой любимец с половин век творчество зад гърба и камара награди и се оказвам единствения, който го е чел.

Но ако трябва да дам имена. Нека да са Роджър Зелазни, Алфред ван Вогт, Чарлз де Линт, Брайън Кийн и Ричард Леймън.
(Моите уважения към Азимов, Кинг, Толкин и прочие, но хайпът ме изморява и отблъсква)

Имаш ли прогноза за това, което предстои като развитие на жанра у нас и по света през следващите години? Какво може да очакваме от теб като автор и клубен деятел?

Нямам идея на къде ще завие жанровата литература за в бъдеще и това е едно от нещата, които ме привличат в нея. Всеки един момент може да изскочи алтернативна идея, която да промени цели течения, да създаде нови поджанрове и да вдъхнови тълпи. Ако трябва да прогнозирам с една дума, тя ще е напред. Въпреки, че искрено се надявам новите автори да спрат да епигонстват и да вървят в чужди стъпки, а да пишат това, което им харесва, не това, което би се харесало някому.

От мен лично, можете да очаквате да продължа да правя нещата, които правя и да се развивам. Нямам планове, но нямам намерение да се предавам и да потъвам в дребнодушие.

Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!

Благодаря ви за вниманието. Продължавайте да задавате въпроси, да търсите и да вършите, това което ви прави по-качествени хора  и не се влияйте от общоналаганите тенденции и норми.

Ivan2

Интервю на Александър Драганов

Оставете отговор