Чудех се коя ще е книгата, с която да затворя секцията с ревюта за 2023-та година. Оказа се, че тази чест се пада на “Злокобната лисица”, първа книга от корейската фентъзи серия “Гумихо” на Кат Чо, излизаща у нас в превод от Гери Дечева и със знака на “Пепърмил”.
Мийонг е гумихо – една от митичните лисици, които умеят да се превръщат в хора… но и се хранят с тях. За разлика от майка си Йена, която изглежда безпощадна, Мийонг изпитва отвращение от нуждата да убива и затова отнема живота само на престъпници, решени да продължат да вършат злини. За да опази тайната си, тя е издигнала стена около себе си и не допуска никой да проникне зад нея, макар сърцето й, неясно и за самата нея, да копнее за любов.
Джихун е чаровникът в класа, този, който всички обичат и намират за готин, нищо, че оценките му са трагични по всички предмети. Но зад веселата фасада се крие много болка – изоставен като малък, младежът е отгледан от баба си, която обожава, но в него е останала травмата от това, че не е бил желан и страхът, че ако обикне някого, отново ще бъде отхвърлен.
Един ден обаче Джихун ще бъда нападнат от докаеби – таласъм от корейската митология, същество, което не би трябвало да съществува. И ще бъде спасен от гумихото Мийонг, друго създание от най-мрачните легенди на народа му. Ще бъде ли това обаче достатъчно, за да могат две отхвърлени души да се намерят и останат заедно?
“Гумихо” на пръв поглед изглежда тийн паранормален романс в духа на “Здрач”, с тази разлика, че този път момчето е обикновеният човек, а момичето – фантастичното създание. Всъщност обаче Джихун далеч не е безполезен и пасивен като Бела, а Мийонг е по-комплексен характер от Едуард, без да е подкрепяна толкова от майка си и със сложна конспирация, заплетена около двете. Кат Чо е измислила наистина майсторски сюжет, в който привидно неадекватни реакции на персонажите се оказват съвсем на място, когато цялата картина на случващото се в романа й се развива.
Подобно на Акси О в “Хохо” и тук обемът малко натежава. Книгата е над 400 страници и спокойно можеше да се втали до 300, като спечели откъм динамика. Въпреки това финалната развръзка е достатъчна, за да компенсира няколкото по-бавни глави, а и българското издание е много добро, с чудесен превод и сполучливо избран шрифт. Ако си падате по К-драмите и корейската култура като цяло, първата част от поредицата “Гумихо” задължително ще ви хареса.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари