Звездният звяр

starbeast bg

Преди време в групата „Говорим за Книги”, попаднах на тема за книгите които са успели да ви разплачат или поне създадат някаква емоция. Да си призная, това при мен се случва основно при гледане на филми, при книги много по-рядко. Изненадващо, но „Звездният Звяр“ Робърт Хайнлайн бе творбата, която успя да ме трогне искрено. Писател, който през десетилетията често е спряган за фашист поради милитаристичните си идеи в „Звездни Рейнджъри“. Не съм чел достатъчно негови творби, че да дам мнение дали това е така. Така и не дочетох „Луната е наставница сурова“ а „Звездните Рейнджъри“ ми е в списъка за препрочитане. Но „Звездният Звяр“ контрастира с всякакви подобни мнения.

„Звездният Звяр“ е класическа история в стил „момче и неговият домашен любимец“, но разказана с изразните средства на фантастиката. Глупи е симпатичен осмокрак дракон, който е домашният любимец на семейство Стюарт повече от сто години. Негов собственик се явява момчето Джон Стюарт, чийто пра-пра-пра-дядо е докарал съществото скришом на Земята, след експедиция на кораба „Огнена Диря“. Тогава Глупи е бил много малък, но с десетилетията живот под опеката на семейство Стюарт той е достигнал до размерите на носорог. Съдбата на Джони Стюарт и неговият любимец Глупи е на път да се промени, когато съществото решава да излезе извън пределите на семейната къща и да изяде скъпо струващите рози на съседите. Подгонен от комшиите Глупи е принуден да бяга, което довежда до серия инциденти из града, които причиняват стотици долари.

Джони и Глупи биват изправени пред съд за причинените щети. Отделни групировки и институции като полицията искат Глупи да бъде унищожен, тъй като го смятат за опасна „твар“. В същото време господин Кайку и неговият подчинен Гринбърг от Департаментът по Космическите въпроси са изправени пред правен и дипломатически проблем. Глупи не присъства в нито една база данни на ксенолозите, спорно е дали е разумно същество, което може да носи отговорност за собствените си действия. И ако това е така, дали Джон Стюарт може да бъде негов собственик? Нещата се усложняват, когато неизвестна за човечеството раса Хрошии, осъществява с нас контакт. Те твърдят, че преди много време техен член е бил отвлечен и доведен на Земята.

„Звездният Звяр“ е трогателна и топла история, която написана в 1954-та година изпреварва времето си и е изключително актуална днес. Хората неспособни да разберат Глупи му слагат етикети като „глупава твар“ и „грозен звяр“ . Въпреки че Глупи е мислещо същество, което може да говори, според всеобщото мнение не е интелигентен. Той е просто животно, което повтаря човешката реч като папагал. Ксенофобията и омразата към различните е основна тема на романа. Отделни групи се борят неуморно да унищожат Глупи. Институции затънали в бюрокращина вземат бавни решения за съдбата му. Учените пък смятат, че ако Глупи не е картотекиран никъде, то е редно да бъде вкаран в лаборатория и да бъде щателно изследван, а сетне умъртвен за дисекция. А в същото това време, Джон Стюарт и неговата приятелка Бети отчаяно се борят да защитят Глупи от всичко това.

Романът на Хайнлайн действително успява да изпревари времето си като теми, които са обществено важни днес – расизъм, ксенофобия, невъзможността да се разбираме помежду си. Книгата е увлекателна и се чете изключително лесно. Единственият й недостатък, че е написана доста архаично. На лице са космически кораби, които не е ясно как преодоляват необятните ширини на космоса. Галактиката бъка от извънземни, за които само се говори, но не се описва почти нищо. Няма и много детайли за технологията, която сме развили като раса. Някои от хората успяват да се придвижват с хеликоптерни раници, което ми се струва малко нелепо, но пък е простимо като се има предвид далечната епоха, в която е написана книгата.

„Звездният Звяр“ не е имала преиздаване, но е напълно достъпна за четене в “Читанка”. Ако имате афинитет към истории като „Извънземното“ и „Черният Красавец“ или пък си имате домашен любимец, който много обичате, то спокойно може да се впуснете в забавната, но и тъжна история на Глупи и Джон Стюарт.  

Ревю на Васил Мирчев

Оставете отговор