“За” и “против” кориците на “Хари Потър” от Любен Зидаров

hp zidarov covers

През миналата седмица на книжния пазар у нас излязоха новите корици за поредицата “Хари Потър”, дело на изтъкнатия наш художник Любен Зидаров. Макар да има утвърденото име на майстор, илюстрирал класически автори като Марк Твен, Карл Май и Ханс Кристиян Андерсен, стилът на Зидаров предизвика полярни реакции в социалните мрежи. През първия ден повечето от феновете реагираха изключително отрицателно. “Егмонт” бяха упрекнати, че са се доверили на толкова възрастен илюстратор, феновете на Хари Потър, свикнали с красивия арт на художници като Джони Дудъл и Джим Кей, реагираха крайно негативно на новия арт, напомнящ илюстрацията от малко дете. През следващите дни се появиха и обратни реакции, от специалисти на художественото изкуство, културолози и някои обикновени фенове, харесали по-абстрактния стил и противопоставящи го на според тях захаросаните типове картини, популярни сред по-широкия кръг читатели. За съжаление споровете стигнаха до самия г-н Зидаров, който нормално сподели огорчение, но след това призна, че е чел само първата книга за Хари и обяви, че поредицата не е някакво “гениално” произведение.

zidarov

Първоначално от Цитаделата избягвахме публична позиция, тъй като една от запазените марки на сайта е, че избягваме да се забъркваме в простотиите, които се случват в отделните фантастични фендъми. За съжаление обаче при продължаващите да се разгарят страсти мълчанието би изглеждало като страх от заемане на позиция, затова ще споделя нещата такива, каквито са. Истината е, че нито в клуба, нито дори в семейството ми има еднозначна оценка за арта. Петя Иванова харесва картините, които й напомнят на детска рисунка. Основателят на сайта Васил Мирчев-младши не е фен, нито на новите корици, нито на художника по принцип. Аз (Александър Драганов) лично харесвам Любен Зидаров заради картините по Карл Май и ми допада тази нова алтернативна стилистика на кориците, макар ако трябва да посоча топ любими (официални) илюстрации, те ще са на Джони Дудъл. Ще споделя, интересно, че реакциите са разделени дори в семейството ми. Баща ми, професор Иво Драганов, ги намира за твърде детински за такава поредица, на майка ми, кинокритика Карин Янакиева, илюстрациите по-скоро допадат. При всички положения, бих искал да кажа няколко неща като изводи:

  1. Явно обстановката в България е крайно отрицателна и изнервена, щом едни корици на детски книжки предизвикват толкова яростни спорове и крайни реакции – от тотално отричане на един от най-големите ни детски илюстратори до заклеймяване на “Хари Потър” и читателите му. За мен това преди всичко говори, че хората в държавата не са щастливи и в този проблем избиват реакциите на яд, породени от нашето не особено радостно ежедневие на постоянни ремонти, качващи се цени, високомерно поведение на политици и прокурори, адски нажежената реторика в медиите. Съжалявам, че Хари и г-н Зидаров го отнесоха.
  2. Без да съм специалист по изобразително изкуство, бих искал да защитя стила на Любен Зидаров. Неговите картини имат наистина по-различна стилистика, но лично на мен допадат отдавна, а наградите и творческото дълголетие говорят красноречиво за уменията му. Обвиненията в соц реализъм са абсолютно нелепи. Напротив, по-меките му картини са антитеза на гранитните стандарти на тоталитарното изкуство.
  3. “Хари Потър” е наистина специално произведение и е нормално да предизвиква наистина висок интерес. В този смисъл, не съм съгласен с оценката на художника, че това е просто някаква детска книжка. Разбирам го, че на 95 години няма как да изчете всичките части, но тогава не е редно да дава толкова категорично становище. Нивото на което Дж.К. Роулинг е изградила света си е фамозно. Тя е най-големият автор на детска литература на нашето време.
  4. В книжарниците има различни издания на поредицата, така че всеки може да купи такава, каквато допада на него. Не бива да се плашим на различни интерпретации на една история. “Хари Потър” освен множеството официални илюстрации и филмовите адаптации (които, противно на хейтърите, също са страхотни) е вдъхновил и милиони любителски произведения, като фен арт и като фен фик и това, което ги обединява е тяхното разнообразие. В този смисъл не съм изненадан, че Роулинг е одобрила илюстрациите. Това е типично в стила й да бъде дръзка и различна, такава, каквато е и в “Хари Потър и Прокълнатото дете”. Колкото и плювачите да казват, че тя няма общо и че е тъпо. Няма да казвам кой е тъп в случая, че ще е обидно, а и ще е абсолют като позиция. А при “Хари Потър” винаги богатството е било различните гледни точки – вътре в книгите от отделните герои и извън тях – от страна както на професионалистите, така и на феновете, имали честта да работят по тях…

Александър Драганов

П.С. За десерт ви пускам артът на Хари, който аз харесвам най-много, макар и не единствено. От Naadi.

harry_and_hedwig

Тагове:  

Оставете отговор