Преди да пристъпя към филмчето, за което ще ви разкажа днес, искам да споделя, че за мен то беше глътка въздух. В последно време, Заразно зло стана отново хит благодарение на един прост факт – любимецът на мнозина Лиън Кенеди се върна в игрите. Не казвам че Capcom допуснаха грешка със седмата част на играта, вмъквайки Итън Уинтърс, но отсъствието на Лиън сериозно се отрази на продажбите. Затова японската компания го върна обратно в римейка по първата част на култовата шутър-игра „Заразно Зло 2“, която излезе през 2019. И тогава започна да се говори за нов римейк на историята, който феновете да съзерцават на големия екран. Филмът се превърна в особено актуален след началото на Пандемията и въпреки трудностите около снимките излезе на бял свят.
Англичанинът Йоханес Робъртс се нагърби с нелеката задача да бъде едновременно режисьор и сценарист предвид факта, че Capcom отрязаха мераците на „големите имена“ за да не гледаме поредния политкоректен буламач. Това накара големите американски студия охотно да се отдръпнат от проекта и в крайна сметка той беше приютен от снимачните площадки на немската филмова компания Constantin Films. И така, връщаме се през 1980 година, когато малката Клеър Ретфийлд и брат й – Крис, сладко са заспали в леглата си. Сираци от малки, децата имат незавидната участ да отраснат в сиропиталището на Ракуун сити – място, което зловещо напомня на съборената къща, където Пениуайз изяждаше жертвите си. Изведнъж Клеър се събужда и вижда малка, прегърбена фигурка на момиче, която я наблюдава от тъмната ниша зад вратата. Това се повтаря няколко пъти докато една вечер малката Ретфийлд решава да се запознае с мистериозната си посетителка. Тогава тя с ужас открива, че зад маската на прегърбеното момиче се крие обезобразено дете, което носи на ръката си надписа „Лиза Тревър“. Лиза разкрива на Клеър, че под приюта има огромна лаборатория, в която директора на заведението – д-р Уилям Бъркин – експериментира с децата.
18 години по-късно, пълнолетната Ретфийлд се завръща в Ракуун сити след дългогодишно скитане из Америка, вземайки огромен ТИР на стоп. Малко преди да влезе в града обаче, камионът удря жена, която изскача на пътя без предупреждение. Шофьорът се опитва да й помогне докато с ужас разбира, че трупът е изчезнал от само себе си, а зад съседното дърво зловещо проблясват две червени очи, жадни за човешка плът. Малко по-късно става ясно, че Корпорация Ъмбрела, чиито бази години наред са резидирали в Ракуун Сити, е изпуснала опасен вирус, който превръща хората в зомбита. Тук е мястото да каже, че във филма акцентът много повече пада върху това какъв град е бил Ракуун Сити преди инцидента и как се е стигнало до него, а не толкова върху лабораторията и експериментите, както беше във филма от 2002. Подход, която лично аз одобряват доста повече.
Роби Амъл влиза в ролята на главния герой във филма – Крис Ретфийлд. Крис е един от главните протагонисти в игрите и дългогодишен член на B.S.A.A. – организацията, която се занимава с издирването и унищожаването на биооръжия. Сирак от малък, Крис израства със сестра си Клеър в сиропиталището на Ракуун Сити, от което впоследствие двамата бягат заради експериментите на д-р Бъркин. Едва навършил пълнолетие, Ретфийлд постъпва във ВВС на САЩ, но скоро решава да се завърне обратно в родното си градче за по-спокоен живот. В Ракуун Сити той си намира работа като служител в специалните части на Полицията. Желанието му да се откъсне от шума на големия град и ежедневните полети по цял свят обаче ще му изиграе лоша шега, защото скоро ще се окаже в центъра на нещо далеч по-напрегнато.
Ейвън Хогия играе Лиън Кенеди, който феновете познават като един от най-популярните герои в игрите по „Заразно зло“. Във филма, Лиън е все още млад полицай, който току-що е завършил академията и е разпределен да работи в Ракуун Сити. Въпреки желанието му да получи по-добро назначение, това не се случва заради малък инцидент, при който Лиън прострелва по погрешка предишния си партньор. Оттогава-насам той започва да пие, което кара началниците му да го изпратят някъде, където ще си има по-малко проблеми. Кой може да предположи, че полицаят, който мнозина смятат за пропаднало ченге, един ден ще се окаже най-умелия ловец на зомбита, ползващ се с доверието лично на Президента.
Клеър Ретфийлд е сестрата на Крис. От филмите я познаваме като журналист на свободна практика и борецът за правда, който се опитва да разкрие чудовищните експериментите на Ъмбрела. Е, това накара корпорацията да я залови и да сложи чипове в мозъка й, но в крайна сметка брат й успя да я отърве. В този филм тя е едва 18 годишна. Момичето се връща в родния си град само за да види как е брат й, който успява да я спаси от зловещите експерименти в приюта. И въпреки че двамата успява да се видя за кратка среща скоро събирането им е прекъснато от побесняло зомби, което изкъртва вратата. Кая Скоделарио, която изигра Тереза в поредицата по книгите на Джеймс Дашнър за Лабиринта играе Клеър.
И накрая стигаме до главния злодей – д-р Уилям Бъркин, изключително добре направен благодарение на перфектната игра на Нийл Макдонаф. Бъркин започва кариерата си като директор на детския приют в Ракуун Сити. Негова е идеята под детското заведение да бъде създадена лаборатория, в която да се правят научни изследвания за военни цели. Всеки месец докторът избира по едно дете, след което го завежда в подземията, където го упоява. „Късметлиите“ обикновено бива използвани за да упражняват насилие върху животни и насекоми, показвайки най-тъмните инстинкти на човешката природа. Децата, които нямат късмет са подлагани на дисекции, а органите им се използват за получаването на специален серум, с който докторът цели да създаде нова раса от хора – войници. И познайте какво се получава.
Изключително съм доволен от видяното и смятам, че това беше най-щадящият начин „Заразно зло“ да не бъде оклепан подобно на много други филми. Вече се нагледахме на достатъчно серии с мъжкараната Мила Йовович, редно е феновете да получат онова, което заслужават. Можело е да направят Лиън и Клеър една идея по-добре, но в крайна сметка това е началото на римейка, така че поне да сме доволни, че не са удобно подменени. Дано здравият разум надделее и Capcom не предадат доверието на феновете си. В крайна сметка, както личи от това чудесно филмче, една компания за игри може да направи страхотна продукция и без да ползва луксозните снимачни площи на Холивуд.
Ревю на Искрен Иванов
Последни коментари