ЗАМЪКЪТ НА ПРЕСТОЛА

ЗАМЪКЪТ НА ПРЕСТОЛА

автор: Darth Sparhawk

“Замъкът на Престола” е новия сборник с фентъзи-разкази по великолепния свят на Магландиум, арена на приключенията на ролевите игри “Аксиом 16”. За него бяха ангажирани най-изтъкнатите автори още от времената на списание “Фентъзи Фактор” – сред тях създателя на света Иван Атанасов, Иван Димитров и моя милост.

Разказите в сборника са 7 и макар да са в един и същ свят са най-разнообразни по стил и сюжет, макар, очаквано повечето от тях да фокусират върху приключенията на различни групи от герои. Изненадата за мен бе доста меланхоличната нотка, забелязваща се в повечето от разказите, което не често срещано явление в приключенията по ролеви игри. Това обаче в никой случай не е минус – мрачните истории понякога са най-добри.

“Мечът на Светлината” на Марин Трошанов и Евгени Пройков разказва историята на млад войн, загубил паметта си, който се оказва въвлечен в търсенето на отдавна изгубен артефакт и търсещите го отделни групи герои. Много майсторски написан – един от любимците ми в сборника и като стил, и като герои, и като приключения.

“Стария Храм” е моя разказ, който написах с голямо удоволствие и който се отклонява от като цяло по тъжната гама на сборника. В центъра на сюжета поставих един застаряващ трубадур, дъщеря му – вълшебница с остър език и един потаен елф, които естествено се натъкват на зъл магьосник с грандиозни планове.

Трябва да си призная една тайна – аз обожавам да пиша по готови светове, а Магландиум е страхотен такъв, затова разказа излезе някак сам изпод ”перото” (клавиатурата) ми. Надявам се да ви хареса.

“Две Кристални Късчета Изумруд” на Ивайло Даскалов е друг страхотен разказ с твърде изненадваща развръзка, за това няма да кажа нещо по историята му. Бих споделил обаче, че главния му герой Шепот е може би любимецът ми от целия сборник.

“Тайната на Черната Стомана” е страхотен разказ. Към Иван Димитров аз винаги имам най-големи очаквания и той винаги ги оправдава на 200%. Този разказ не е изключение. Написан много умело, даващ атмосфера на загадъчна магия и мистерия, която не изчезва до самия край, с много живи образи и спиращи дъха битки – всичко, което бих искал от един фентъзи разказ.

“Династичния Камък” на Борис Цветков фокусира върху легендарния герой Шино от народа на фелините, който се оказва обвинен в загадъчно убийство. Фелините са, както може да се досетите, хора-котки и идеята за разказ, посветен на тях е доста интересна.

Самото произведение е написано добре, макар автора да е твърде описателен за моя вкус.

“Последната Нощ” на Марко Тотин е едно малко и странно бижу, фокусиращо върху последните мисли на едно раздиращо се парти от образи. Много особено и не на всеки ще допадне. На мен обаче ми хареса.

“Замъкът на Престола” е на Иван Атанасов и е – съвсем очаквано – черешката на върха на сладоледа в сборника. Освен, че фокусира върху джуджетата по страхотен начин, освен, че има завладяващ сюжет и великолепни герои, разказа просто е написан отлично. Който си го може, го може, а Иван определено се откроява сред новите български автори в жанра.

Тук е момента да го попитам какво става с “Историите на Разказвача”? 🙁

Като цяло сборникът може да се определи с една дума – супер. За разлика от повечето антологии на български автори, в книжката по “Магландиум” няма лош разказ, попаднал там случайно. Мисля, че всички са отлични. Илюстрациите към разказите, както и корицата на Светослав Христов са великолепни, а говоря не просто от позицията на читател, а и като автор, видял своите герои въплътени в образ.

Следващата стъпка е книга по Магландиум – аз лично с нетърпение бих очаквал. Или може би, написал 🙂