Замъкът на лорд Валънтайн I

zamakat na lord valentine

“Замъкът на лорд Валънтайн” е класическо фантастично произведение от писателя Робърт Силвърбърг, с чиито две части, издадени от библиотека “Галактика”, се сдобих на търга с фантастични книги, провел се по време на събитието “През 9 земи”. Тогава наддавах за тях със Стефан Караманов и сега съм малко гузен пред него, тъй като първата част не ми хареса особено. Виждам защо хората припадат по нея, но при мен магията не се получи, макар да предполагам, че проблемът е в моя телевизор.

На грамадната планета Маджипур милиарди хора съжителстват с представители на други раси. В този свят технологията, позволила на човечеството да пристигне на него преди хиляди години, е почти забравена, а днес за хората най-важни са сънищата, които те получават от владетелите му. Един от тези хора е Валънтайн – млад русокос мъж без минало или поне без спомени за него. Макар и вече израснал, той е учудващо наивен за живота и лишен от амбиция. Когато пътят му го среща с група жонгльори, решава да се присъедини към тях, въпреки неособено доброто заплащане. Ала сънищата на Валънтайн са смущаващи и намекват, че нещо ценно е взето от него, нещо, което, ако иска да намери покой, той ще трябва да си върне…

Силвърбърг има много вкусен стил и това ми направи впечатление в началото, а и преводът от едно време играе роля, тъй като книгата звучи прекрасно на български. Светът на Маджипур оживя в главата ми, а Валънтайн и спътниците му определено са симпатични и запомнящи се. За съжаление към средата на книгата добрите впечатления започнаха да избледняват и мудното темпо на книгата, натоварена с безкрайни описания и хирургически ампутирана откъм екшън, взе да ме отегчава. Към края имаше някакво съживяване на действието, но то дойде твърде късно, за да върне интереса ми и макар да имам втората част, не мога да се закълна, че ще я прочета, а ако го направя, може би няма да е много скоро.

Понякога се чудя дали, четейки преимуществено на английски и то сюжети като за моя вкус, не пропускам някои издадени шедьоври. Сигурно е така, но след “Замъкът на лорд Валънтайн I” имам чувството, че те вероятно просто не са за мен.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор