Замъкът на барон Аристоу

aristou

“Замъкът на барон Аристоу” е малка и симпатична книжка-игра от авторката Джули Мейн – псевдоним на Юлиана Манова. Бях я чел като малък и ми направи впечатление с откачена атмосфера, а сега си я припомних и отново останах с приятни впечатления – макар и с не много сложен сюжет, тя е трудна за превъртане и напомня лудешките “Битки Безброй” на Йън Ливингстън и Стийв Джаксън.

Ти си млад благородник, закъсал за пари, но намерил спасение в Южна Америка, където си събирал диаманти заедно със стария барон Аристоу. По негово настояване се връщаш по-рано от него в Англия, но той никога не те последва, а синът му Майкъл за отмъщение отвлича сестра ти Джейн. Сега ти трябва да я спасиш, навлизайки в пълния със смъртоносни капани замък на барон Аристоу…

Честно казано, според мен книжката е била много добър дебют, още повече, че Манова я е писала като тийнейджърка. Кефи ми решението й твоят герой да е граф, а не аграрен елемент, допада ми и абсурдната трудност на играта със смъртоносните капани в замъка, а злодеят Майкъл Аристоу намирам за наистина дементна гадина. Е, да, не е епично както при хитовите заглавия на Колин или пък на Блонд & Уейн, но е по своему яко, а стилът макар и лаконичен, създава атмосфера. Знам, че Манова има и нормална книга, но после е спряла да пише заради хейт – това е много тъжно, тъй като за мен “Замъкът на барон Аристоу” показва наличието на голям талант. Дано някога размисли!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор