Заклинателят

zak1
Не помня кой точно навремето каза, че на почивка е грешка да се четат леки четива, но помня, че ме подразни като претенциозен съвет. В правотата му обаче се уверих, когато прочетох “Заклинателят” на Уилям Питър Блати. Тази книга в никой случай не е лека, но затова пък е много, много хубава. Тя надхвърля жанровите рамки на ужаса и намира смисъл и доброта в сблъсъка дори с най-ожесточеното и озверено зло.
Крис Макнийл е успешна актриса, която е хвърлила око и на режисьорската професия. Затова пък личният й живот никак не върви. Развела се е с мъжа си Хауърд, а точно когато е на ръба на професионален пробив, с дъщеря й Ригън се случва нещо ужасно. Доскоро доброто дете, малка сладуранка и прилежна ученичка за пример, започва да губи интерес към уроците, става раздразнителна и необичайно цинична за възрастта си. Разтревожена, майка й започва да я води на най-различни лекари, но нито психиатри, нито невролози имат обяснение за все по-свирепите и неконтролируеми пристъпи на буйство у малката. Когато детето започва да деградира и физически, Крис няма друг избор освен да се обърне към католически свещеник, защото започва сериозно да подозира, че Ригън е обсебена от зъл дух. Отец Карас, който след смъртта на майка си преживява криза на вярата, в началото е скептичен – та кой през 20-ти век вярва буквално в демони и дяволи? Срещите му с Ригън обаче започват да го убеждават, че невъзможното е истина. С помощта на стария отец Мерин, който получава предзнаменования за нова среща със стар враг от отвъдното, Карас ще трябва да влезе в битка за душата на едно невинно дете, изправяйки се срещу страховито изчадие на ада…
Тази книга е известна сред читателите като една от най-страшните в света, но въпреки подтискащите описания на сатанински извращения, за мен тя остава изключително красив, почти лиричен разказ за вечната битка на доброто и злото, както и за намирането на Бог дори в най-трудните обстоятелства. “Заклинателят” на Уилям Питър Блати е може би най-хубавата книга, която жанрът на ужаса ми е предлагал – колкото безпощадна, толкова и смислена. Според мен това е история, която всеки трябва да прочете, макар читателската и емоционална зрялост да е задължителна преди захващането й.
Роман, за който определението “класика” не е просто клише.
zak2

Един коментар за Заклинателят

  • Цитаделата  :

    […] класика в жанра тази година бе връчена на романа “Заклинателят” от Уилям Питър Блати, напуснал ни по-рано тази […]

Оставете отговор