Жокера

Joker-Poster

След дълго чакане най-хайпваният филм на DC за годината най-после пристигна на голям екран и за обикновените зрители, а не само за критиците, които го гледаха два месеца по фестивали, само за да се здавят като псета за това дали е гениална интерпретация на най-популярния комиксов злодей в историята или злобна тирада, призоваваща към насилие. След като гледах филма, реакцията ми е по-скоро – наистина ли спорите толкова ожесточено за това? Филмът на режисьора Тод Филипс е типичната лента за критици – претенциозна, мудна и оскъдна откъм вълнуващи моменти. Не разбрах кое й е гениалното, но определено не вярвам в потенциала й като подбудител на насилие, освен ако американците не са дори по-тъпи, отколкото във вицовете за тях.

Joker-Disturbed

“Жокер” е филм за Артър Флек, тъжен уличен клоун, който иска да весели хората, но не може да бъде забавен дори животът му да зависи от това. Артър е на лекарства, тъй като е психически болен и ни в клин, ни в ръка започва да се хили в най-неподходящи ситуации. Освен това е смотан и не може да свърши и за две пари работа, като или си изяжда боя някъде, или прави такъв уникален гаф, че директно го уволняват. Той живее самотен с майка си в малко апартаментче на Готъм Сити и е тайно влюбен в съседката, като си фантазира как тя го харесва. Но уви, светът е груб и жесток с Артър и когато средствата за социална помощ биват орязани, той остава без лекарства и започва бързо да пропада в лудостта…

joker-joaquin

В действителност, нямам какво толкова повече да кажа за този филм. Той е добре заснет, с намигвания към различни класически филми от 70-те години, които комиксовите фенове няма да хванат. Декорите са интересни от гледна точка на това, че създават усещане за градски упадък, което нагнетява тягостна и обречена атмосфера. Музиката е ефектна, макар и твърде шумна, за да мога да я нарека хубава. Актьорите си свършват съвестно работата, като най-голяма похвала заслужава Хоакин Финикс. И дума не може да става за сравнение с другите интерпретации на образа от Джак Никълсън и Хийт Леджър, като аз лично харесах дори тази на Джарет Лето повече, но човекът се старае и се справя майсторски в задачата да изиграе един луд. От останалите най-впечатляващ е Робърт де Ниро, който си е ветеран в подобни истории.

joker big win

За жалост поне за мен всичко това нямаше особено значение, тъй като филмът е скучен. Сюжетът му е безинтересен – как един душевноболен се вайка час и половина от това колко нечестен е животът с него и после не започва да убива. Темпото е бавно и времетраенето от два часа се точи досадно и мъчително. Най-големият проблем обаче е в самата идея. Този филм спокойно можеше да се казва “Артър”, “Комикът” или “Клоунът” и да бъде поредната тежка драма, която само критиците си харесват. Вместо това той се кръщава “Жокера”, за да си спечели финансиране и зрители наготово, а реално няма нищо общо не само с вселената, от която е част образът, но и с културата на комиксовите филми изобщо. Това не е различна интрепретация, както беше тази на Хийт Леджър в “Черният рицар”, а евтин опит за печалбарство, който като гледам бокс-офис прогнозите по всяка вероятност ще е успешен. Лошо няма, нека има и един такъв филм. Ама хайде да не се правим, че е най-великият в жанра, защото група снобари са си спомнили младините, когато са гледали “Шофьор на такси” и са го наградили. Той дори не е най-доброто от Ди Си за тази година, сравнен с топлия и вълшебен “Шазам“. Гледайте го, ако искате, но бъдете предупредени – Жокер ще видите, но Жокера не.

Ревю на Александър Драганов

 

Тагове:  ,

Оставете отговор