Железният алхимик

fma2003

“Железният алхимик” от 2003-та година е класическото аниме, което плени въображението на феновете в началото на новия век и до ден днешен се счита за класика в жанра. Направено по мотиви от манга комиксите на Хирому Аракава, то придобива собствен живот и определено има различен вкус от по-акуратната адаптация от 2009-та година, като на мен лично ми допадна много повече. Преди обаче да споделя впечатленията си, нека все пак кажем за какво става.

Основен принцип в алхимията е, че за да придобиеш нещо, трябва да дадеш нещо еквивалентно в замяна. Братята Едуард и Алфонс Елрик, които живеят в суров свят, напомнящ Европа от времето на Първата световна война, разбират тази истина по възможно най-трудния начин. Изоставени от своя баща Хохенхайм, двамата опитват нещо непростимо когато майка им Триша почива и опитват да я възкресят с човешка трансмутация, нещо, което е строго забранено. Резултатът от това е, че Алфонс губи тялото си и за малко не умира, а Едуард успява да го спаси чак след като жертва ръката и крака си. Сега Ал живее като дух в средновековна броня, а брат му има механични протези. Едуард изпитва вина за случилото се, но е решен да го поправи, като вземе работата на държавен алхимик и открие тайната на мистичния Философския камък. Търсенето му обаче го отвежда до хомункулите, мистериозни изкуствени хора, които търсят камъка за себе си…

fma 2003

“Железният алхимик” не само е едно от най-големите произведения в анимето и анимацията изобщо, но и фентъзи история, която има всичко необходимо, за да бъде наречена велика. Силни и трогателни герои, за които ти пука, уникален като концепция свят, оригинална магическа система, много силен сюжет и епични битки, залогът в които е засилен и от тежкия психологизъм, вложен в изграждането на персонажите и конфликта. Това е аниме, което не подслажда нищо и остава болезнено истинско и на финала си. За мнозина той е прекалено черен и затова, предполагам, доста зрители предпочетоха римейка след излизането му. Според мен обаче, макар да не носи удовлетворителността на една окончателна развръзка, този край е по-въздействащия и правилно поставя многоточие на края на историята, тъй като “Железният алхимик” е аниме за самия живот, с хубавите и лошите му моменти, продължаващ и след развръзката на даден конфликт. За да стигнете дотам обаче ще се понесете на скоростно влакче, което ще ви пренесе през пъстрия мрачен, но понякога и забавен свят на братята Елрик, за да ви накара да изпитате емоциите им докато търсят своето щастие и справедливост, срещайки добри приятели, изправяйки се срещу чудовищни врагове, понякога питайки се кой от кои е.

fma03

Когато преди две години гледах римейка “Железният алхимик – Братство” виждах, че това е една от най-великите фентъзи истории, но някои драматургични решения откровено не ми допаднаха, ако и да са по-вярна адаптация на мангата. Тук нямам подобни забележки. Оригиналната и според мен по-добра версия на “Железният алхимик” е това, което търсех – съвършеното аниме. Струва си да дадете ръката и крака си, за да го гледате!

5 коментара за Железният алхимик

  • Цитаделата  :

    […] който завършва историята от оригиналното аниме “Железният алхимик“, като пренася сюжета в нашия свят. То излиза през […]

  • Manta  :

    Гледал ли си Death Note? Ако си, какво мислиш за него?

    • Alexander  :

      ами не съм. Отбелязал съм си да го гледам в My Anime, но нещо не ми звучи концепцията особено вълнуващо. Ще стигна обаче и до него.

  • Цитаделата  :

    […] на странника” е дело на студио Bones (авторите на “Железният алхимик“) изпитах увереност, че анимето ще е добро, но […]

  • Цитаделата  :

    […] V” (1977) Sunrise “Mobile Fighter G Gundam” (1994) Sunrise  “Fullmetal Alchemist” (2003) Bones “Tengen Toppa Gurren Lagann” (2007) Gainax “Blue Exorcist” (2011) A-1 […]

Оставете отговор