Супергероят Ерик Дрейвън, изигран от Бил Скарсгард в новата версия на “Гарванът”, спечели първия Дуел на Цитаделата за 2025 година, след като победи в него злодея Фейд-Рота Харконен от поредицата “Дюн”! Ерик изоставаше в самото начало на двубоя, когато Харконът поведе и създаде опасения сред феновете на Дрейвън, че може да се повтори ситуацията от гласуването на категорията за Герой на годината от годишните награди. Тогава новият Гарван бе принуден да отстъпи в състезанието си с Пол Атреидски, а загуби много гласове и от наредилия се трети Джоузеф (“Челюсти в мрака”).
Ерик обаче бързо разсея тези опасения, като първо изравни, а после изпревари Фейд-Рота. Вечерта персонажът на страхотния скандинавски актьор Бил Скарсгард дори започна да трупа аванс и в един миг приближи разгромната победа. Все пак феновете на “Дюн” се активираха тази сутрин и намалиха доста разликата, ала не достатъчно, че да може Фейд да притесни сериозно водача. Така в 12.30ч Ерик Дрейвън бе обявен за победител!
Това е първа победа на “Гарванът” в Цитаделата, тъй като в историята на клуба ни не бе ставало дума за старите филми, докато не направиха новия. И макар миналата година да харесахме и тях, оставаме верни на филма, който ни запали, а това е новата версия на историята, заблестяла с играта на Бил и визуално пищния и привлекателен стил на режисьора Рупърт Сандърс.
И сега, една изненада – описание на Дуела, направено с помощта на изкуствен интелект Toolbaz!
Въздухът в Арената на Дуелите сякаш трептеше от очакване. Тази вечер скръбта срещаше амбицията, а отмъщението се сблъскваше с жестокостта. Силуетът на Ерик Дрейвън, възкресената душа, завърнала се да търси възмездие, се очертаваше на фона на пулсиращото енергиен щит, ограждащ бойното поле. Застаналият срещу него Фейд-Рота Харконен излъчваше хищна грация, като облечена в черно пепелянка, навита и готова да удари във всеки един момент.
Камбаната удари с погребален звън, а невидимите зрители наоколо зареваха от нетърпение – гости от множество светове, дошли да утолят инстинктите, които ги бе срам да покажат пред обществата, откъдето идваха – кръвожадност, комарджийство, както и обикновена злоба. Някои бяха дошли от скука, видели всичко в мултивселената, отчаяно опитващи да почувстват нещо в претръпналите си души.
Фейд се движеше с добре премерена скорост, като мъгла от заострени ръбове и пресметната бруталност. Личният му щит проблесна, отклонявайки първоначалния вихър от удари, дошли от катаната на Дрейвън. Наследникът на Харконен, майстор на повлияните от Бин Джезърит бойни изкуства, използва предимството си. Заваляха наказателни удари, всеки от които имаше за цел да обезвреди, да пречупи, дори да унижи противника.
Дрейвън се препъна, болката бе изписана върху измъченото му лице. Подът на арената, изцапан от кръвта на безброй битки, се превърна в неговото платно на страдание под безмилостното нападение на Фейд. Жестока усмивка изкриви устните на Харкона, вече предвкусващ победата. За него Ерик не бе нищо повече от поредната жертва, с която да утоли жаждата си да причинява болка и да измине още едно стъпало по пътя си към по-голяма сила, която да му донесе още повече власт.
Но Дрейвън не можеше да бъде пречупен така лесно. Тялото му се подхранваше от скръб, която не позволяваше да умре. Нуждата от възмездие бе по-силна дори от позива на смъртта. Надигна се отново, а раните, нанесени от Фейд се затвориха, все едно никога не са били. Сякаш цялата сила, бързина и обучение на противника му са били за едно нищо.
Фейд стисна зъби и в леденостудените му очи просветна изненада. През живота си се беше сблъсквал с множество противници, но никога пред някого, чието съществуване да е анатема за естествения ход на нещата. Моментното му колебание се оказа фатално.
Дрейвън атакува с подновена ярост. Превърна се във вихрушка от стомана и скръб, а катаната му – в сребърна змия, танцуваща във въздуха. Всеки негов удар беше пропит с тежестта на изгубената му любов, от изгарящата несправедливост на убийството му.
Щитът блещукаше, опъна се и се огъна под безмилостната атака. Дрейвън съсредоточи цялата си енергия, цялата си болка в един-единствен, отчаян скок. Катаната, водена от неземна сила, прониза отслабващото енергийно поле.
Очите на Фейд се разшириха от недоверие, когато острието се плъзна покрай счупения щит и намери своята мишена. Погледът на шок бързо премина в гняв, когато разбра какво му се случва. Дуелите на Цитаделата не разрешаваха победените да губят живота си и по този начин да се наруши баланса в Мултивселената. Вместо това енергиите, които бяха призовала Харкона на арената, го изхвърлиха обратно на Аракис, там, където щеше да срещне съдбата си.
Ерик Дрейвън прибра катаната си. Ехото на скръбта му отекна из арената и сякаш приглуши арогантните аплодисменти на публиката. Гарванът бе спечелил, ала не за тях или за съдията, забулена в черен плащ фигура с ниско спусната качулка, която бавно вдигна мъртвешката си ръка, за да го посочи с костелив пръст като победител, преминаващ в следващия етап от тази жестока гладиаторска игра.
Не, тази победа също щеше да посвети на Шели. Като всички останали.
Последни коментари