Още когато започнах рубриката “Фентъзи класика” ми беше ясно, че ще стигна до книги, които няма да мога да харесам така, както някога, когато още бях млад фен. Странното в случая е, че оригиналната трилогия “Шанара” на Тери Брукс ме очарова точно както едно време. Три от четирите книги в сагата-продължение “Наследството на Шанара” обаче не ми допадат както преди, а третата част, “Елфите на Шанара“, на места откровено ме подразни.
Въпреки всичко книгата започва добре. Действието се фокусира върху Рен Омсфорд, момиче, отгледано от немия Скитник Гарт и натоварено от духа на Аланон със задачата да намери изчезналите Елфи на Шанара. По петите й е ужасно същество, подобно на вълк, а пред нея има още по-голяма заплаха – страховитият остров Мороуиндъл, обитаван от демони, обкръжили елфите в смъртоносен капан. За да успее да ги измъкне, Рен ще трябва да разкрие забулените тайни на миналото и да осъзнае колко верни са били думите на сляпата пророчица, наричана Усойницата, че не бива да има вяра никому…
Романът започва интересно и върви добре до стигането в Арборлон, столицата на елфите, тоест целия първи том от българското издание, цепено на две. Брукс умело описва атмосферата в прокълнатия остров, а чудовищата са покъртителни, особено Уистерона, пред който Арагог и Корубана изглеждат като домашни тарантули. След това обаче историята забатачва и добива натраплив феминистки оттенък с контраста между умната способна Рен и слабия, но амбициозен Гавилан, смеещ да има недоволство, че го изместват като престолонаследник от нищото. Мрачната депресарска атмосфера, характерна за цялата тетралогия, донякъде спасява положението откъм дидактичност на посланията, но пък угнетява четенето по друга линия. Отново има страници и страници тежки размисли, докато се стигне до финалните битки.
Все пак накрая ще свърша с нещо, което ми се стори любопитно. Целият сюжет с вулкана Килешан, готвещ се да изригне и погребе както елфите, така и демоните, напомня доста на излезлия много години след тази книга филм “Джурасик Свят: Рухналото кралство”, където вълшебните същества са заменени с динозаври. Възможно е да има и по-ранен образец, вдъхновяващ подобна история, но поне аз не съм попадал на него.
Ще прочета и последната книга от поредицата, като се надявам тя поне донякъде да спаси впечатленията ми от детството.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари