Екзорсизмът

exorcism

Всяка тема, колкото и да е интересна, ако се прекали с нея, се изтърква и банализира. Чини ми се, че комай това се случва с историите за екзорсизъм или казано по български, прокуждане на бесове. Това е важен, сериозен въпрос, който не предпазполага към циркаджилък, но напоследък точно натам залита жанра. “Екзорсизмът” с Ръсел Кроу не е от най-лошите примери, но е далеч и от най-доброто, включително спрямо миналогодишния филм със същия актьор “Екзорсистът на папата”, който беше класи над този.

Кроу изпълнява ролята на Тони, застаряващ актьор и вдовец, отчужден от дъщеря си и с тревожно минало на злоупотреба с алкохол и психотропни вещества. За да се вземе в ръце, той се явява на кастинг за роля в “Проектът Джорджтаун”, кодово име, зад което се крие идеята за римейк на класиката “Заклинателят”. От самото начало главната актриса на филма предупреждава, че такива истории за дяволи имат заслужено лоша слава, но когато Тони започва да се държи странно, повечето хора, включая дъщеря му, отдават това на измъчващите го от години психически проблеми. За съжаление обаче актьорът бива обсебен от демона Моллох, изискващ деца в жертва и сега ще се изправи срещу собствената си дъщеря…

exorcism movie

Екзорсизмът” допуска една често срещана грешка на по-малките продукции със звездни актьори, като оставя почти цялата работа да се свърши от легендата в главна роля. И Кроу наистина прави каквото може, майсторски изигравайки ролята на човек, сам сринал живота си и постепенно ставащ жертва на неведоми зли сили. За съжаление той обаче не може да компенсира хаотичния сценарий, не добре преценената драматургия на случващото се, някои неразбираеми, да не кажа просто тъпи решения на екипа зад продукцията, включително кулминацията в холивудския екзорсизъм накрая, завършил като битка на късния Стивън Сегал. Някои фенове допълнително ще се подразнят и от политкоректната линия с лесбийската връзка между дъщерята на Тони и актрисата от “Проектът Джорджтаун”, но там да кажем, че е оправдано, предвид фактът, че самият римски папа напоследък търси помирение на вярата с ЛГБТ. Другите неща обаче свалят нивото на филма.

Накрая бих казал още, че филмите за екзорсизъм и обсебвания от демони станаха твърде много и в момента са там, където бяха продукциите за супергерои преди няколко години, на ръба да станат досадни и нежелани. Все пак, понякога може и в тази посока да се каже нещо ново и различно, както беше в Late Night with the Devil, филм, засягащ сходна проблематика, но много по-кадърно. “Екзорсизмът” е претоплена и не особено вкусна манджа и ако Ви се гледа хорър на кино, по-добре идете на “Челюсти в мрака”.

Ревю на д-р Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор