Ед и Лорейн Уорън са паранормални изследователи, автори на много проучвания в областта на свръхестественото. По техните наблюдения има множество написани книги и заснети филми, включително от вселената на “Заклинанието”.
Едуард Уорън е роден на 5-ти декември 1926-та година, като интересът му към паранормалното е свързан с преживявания от детството в собствения му дом, за който твърди, че е бил обитаван от духове. Лорейн Рита Уорън е родена на 31-ви януари 1927-ма година и е медиум. Тя вижда хора с аурите им около тях. И двамата са от Кънектикът.
Когато се запознават, двамата са още съвсем млади, а Лорейн вижда призрачно изображение върху Ед, който тогава е атлетичен младеж, но тя го вижда в бъдещето като по-едър, пълен мъж. Така Лорейн разбира, че двамата са родени един за друг. Те се женят през 1945-та година, а през 1946-та се ражда дъщеря им Джуди.
Ед и Лорейн основават Обществото за изследване на паранормалното в Нова Англия през 1952-ра година, като в него участват специалисти от различни сфери на живота, обединени от интереса си към свръхестествените явления. С тях Ед и Лорейн изследват общо над 10 000 случая, сред които и някои от най-известните паранормални случаи в САЩ.
През 60-те години те помагат на хора, оплакали се, че парцалената им кукла Ан е обсебена от духа на момиче. Изследването им подсказва, че “момичето” всъщност е демон. Уорън помагат на хората, като взимат куклата и я излагат на показ в частната си колекция от подобни предмети, превърната в музей. Историята вдъхновява филмите от трилогията “Анабел”.
През 70-те години Ед и Лорейн участват в изследването на къщата с духове в Амитивил, Ню Йорк, сцена на жестоко убийство. След години Лорейн твърди, че това е най-лошият случай в кариерата й, като за нищо на света не би се върнала там. Според нея на мястото витае демон, накарал убиеца Рони де Фео да разстреля семейството си, а после същата зла сила е подгонила следващите обитатели от семейство Лутц. По този случай също има дълга и популярна поредица – “Ужасът в Амитивил”. Само първият филм обаче е що годе достоверен, макар Уорън да са критични и към него.
Лорейн определя като по-лек случая с обсебването на семейство Перон, вдъхновил първата част от поредицата “Заклинанието”, където се показва как призракът на вещица измъчва цяло семейство. Но според живущите в дома къщата още е обитавана от духове, десетилетия след намесата им, като екип на списание “Пийпъл” потвърди за странни преживявания след като за една нощ преспива в имота, услуга, за която се заплаща.
В края на 70-те Ед и Лорейн Уорън изследват случай за момиче, което е измъчвано от полтъргайст в Енфийлд, Англия. Случаят вдъхновява филма “Заклинанието 2”, макар ролята на семейството в него да е преувеличена. Отново в тази страна двамата биват помолени за помощ от Бил Рамзи, човек, който твърди, че е върколак. Състоянието му е овладяно с помощта на екзорсизъм.
През 80-те години Ед и Лорейн се сблъскват със случай, поне толкова зловещ колкото “Ужасът в Амитивил”, а именно обсебването в дома на семейство Смърл. Посещението в дома на засегнатите разкрива на Лорейн, че там има призраци на умрели хора, контролирани от жесток и садистичен демон. Двамата с Ед опитват да уредят екзорсизъм, но така и не успяват да успокоят присъствието – семейството се отървава чак след като продава имота.
През 1981-ва Ед и Лорейн се замесват в съдебен спор, където обвинен в убийство младеж твърди, че е извършил престъплението като обсебен. Точно този случай вдъхновява “Демоничният убиец”, третият филм от поредицата “Заклинанието”. Макар младежът да е признат за виновен, той не прекарва дълго време в затвора. Днес възрастен мъж, той продължава да твърди, че в престъплението му е намесено свръхестественото.
В края на 80-те години Ед и Лорейн Уорън попадат на друг отблъскващ случай, а именно този със семейство Снедекър, нанесли се да живеят в бивш погребален дом, където ги измъчват множество отвратителни привидения. Уорън успяват да се справят с проблема с помощта на дълъг екзорсизъм. По този случай е заснет филмът The Haunting of Connecticut.
Ед и Лорейн Уорън са били обект на много критики, като някои скептици ги определят като шарлатани. Така например Рей Гартън, авторът на книга за обсебването в дома на Снедекър твърди, че е трябвало да измисли повечето страшни случки и то по заръка на Ед Уорън. Други хора обаче са им признателни, като Дани Лутц, дете, израснало в къщата с духове в Амитивил, твърди, че Лорейн му е помогнала да се отърве от натрапливото демонично присъствие, последвало го и след като напуска дома. Важно е да се отбележи, че макар да стават известни с изследванията си, обект на литературни и филмови адаптации, за които получават финансово възнаграждение, Ед и Лорейн Уорън не приемат пари за услугите си от самите жертви на обсебвания от духове и демони, освен някои пътни разходи. Също така, те не провеждат екзорсизъм на своя глава, а се свързват със свещеници, най-често от католическата църква, към която са принадлежали. Лорейн обаче казва, че важна е не толкова религията, а вярата, поради което са работили съвместно още с протестантски пастори, еврейски равини и дори мюсюлмани. За разлика от филмите, където случаите приключват с хепиенд, в реалния живот Ед и Лорейн не дават гаранции за успешно разрешаване на проблема и понякога са принудени да признаят поражението си. Друго нещо, което е важно да се отбележи е, че филмите най-често засягат най-тежките й неприятни случаи с дяволи, докато според Ед и Лорейн повечето проявления на активност от страна на духовете не са злонамерени и враждебни и страхът е възможно най-лошата реакция.
Ед почива 79-годишен на 23-ти август 2006-та година и не успява да види художествената адаптация на кариерата си във филмите от поредицата “Заклинанието”. Това се случва на Лорейн, която доживява 92-годишна възраст и почива на 18-ти април 2019-та година. Преди това тя става истинска приятелка с актрисата, изпълняваща ролята й, Вера Фармига.
Похулвани от едни и възхвалявани от други, Ед и Лорейн Уорън увеличават значително интереса към паранормалното, като с това и връщат вярата в живота на много хора. Независимо какво е мнението на отделния човек за дейността им, обективният поглед изисква да признаем, че приносът им към развитието на хорър жанра е монументален – филмите от света на “Заклинанието” оформят най-успешната кинопоредица в историята на ужасите, а книгите им са от най-страшните, които човек може да прочете. В същото време съветите да се живее праведно и с любов към Бога и ближния остават валидни дори в нашето съвремение.
Поклон пред паметта им!
Представени от Александър Драганов
Последни коментари