Дюн (1984)

Бях чел някъде в Интернет, че писателят Франк Хърбърт възнамерявал да съди Джордж Лукас за заемките в “Междузвездни войни” от неговите книги, но накрая бил убеден вместо това да продаде правата си за адаптация. Така се появява първата версия на “Дюн“, направена от продуцента Дино де Лаурентис и култовия режисьор Дейвид Линч. При излизането си по кината през 1984 година филмът бива погребан от критики, но след като го гледах сега, трябва да кажа, че не е толкова лош – действително отстъпва с доста на екранизациите от Дени Вилньов, но си остава дързък космически епос с екстравагантна визия и добри актьори.

След хиляди години, в които човечеството е овладяло междузвездните полети, възходът на благородническия род на Атреидите тревожи падишах-императора Шедъм IV Корино. Подучен от гилдията на навигаторите, той натоварва дук Лито Атреидски с контрола над планетата Аракис, където се добива безценната подправка, позволяваща пътуването между звездите в космоса. Планът му е да насъска срещу тях Харконите, предишните арендатори на пустинния свят, известен още като Дюн, като така се отърве от заплахата за властта си. Ала навигаторите го предупреждават – дук Лито има син, Пол Атреидски, който трябва да бъде спрян на всяка цена…

Дино де Лаурентис е доказано име във ваденето на зрелищни продукции, а за екранизацията на “Дюн” ползва услугите на Линч, режисьор, известен с откачената си визия. В резултат е създаден филм, който напомня достатъчно на оригиналната трилогия за “Междузведни войни”, че да я конкурира, но има оригинална визия и не може да бъде наречен нейно копие, дори ако се игнорира, че литературният текст предхожда сценариите на Лукас. Интересно е, че тук добрите герои са тези, които приличат на британски офицери, а това им придава благородство и класа, особено видими в образа  на Пол. Той е изигран великолепно от Кайл Маклоклан, успял да му придаде наивността на младостта въпреки уникалните сили и предречената величава участ. Злодеите изглеждат безумно, според мен прекомерно уродливи, като изключение е Хосе Ферер – доста запомнящ се и стилен в ролята на падишаха император.

Темпото на филма е доста неравно, като първата половина до атаката над Аракийн е сравнително добре предадена и донякъде напомня по-късния филм на Дени Вилньов, докато финалният час е типичен за Линч, с доста откачени, на места уродливи видения и труден за проследяване наратив. Накрая Пол е леко студен като образ и трудно може да повярваш на бравурните хвалебствия как идва да донесе мир, без с това да критикувам играта на Кайл, просто сценарият е претупан. Ефектите отстъпват на Лукас, но се опитват да компенсират с на моменти по-гнусни и кървави моменти, на някои зрители това ще допадне, на други не. Музиката е еуфорична, което донякъде допълва впечатленията, че наблюдаваш нещо, на моменти напомнящо сън.

Като цяло “Дюн” от 1984 е интересен филмов експеримент и сам по себе си добър космически епос, а за феновете на новите адаптации от Дени Вилньов ще бъде интересно да видят един различен поглед по любимата история. Моята оценка, с някои уговорки, е по-скоро положителна.

Ревю на д-р Александър Драганов