През последните години компанията “Дисни” започна поредица от римейкове на класическите си анимации, които пресъздава наново с фотореалистични компютърни ефекти. И макар най-големите хитове за тази година да са “Аладин” и “Цар Лъв”, не можем да пропуснем и излезлия в началото на годината “Дъмбо”, поверен на големия режисьор Тим Бъртън.
Семейният цирк на братята Медичи (всъщност братът е само един) изнемогва след епидемията от инфлуенца, поразила голяма част от населението. Звездният им изпълнител, майстор на ездата, пък се завръща от война с една ръка, овдовял и с две деца, които трябва да гледа. За да оцелеят, от цирка правят рискова инвестиция и купуват бременна слоница. Скоро тя ражда изключително чудато слонче с много големи уши. Първоначално то буди присмех както у собственика, така и у зрителите, но скоро децата на ездача откриват, че ушите му позволят да лети и това, както може да очаквате, го превръща в уникална атракция. За жалост, чудото на летящия слон привлича нездравия интерес на голям бизнесмен, който решава, че трябва да притежава животното на всяка цена…
Интересно е, че е много популярно да се критикува “Дисни”, задето са компания, която преследва парите, но в случая с “Дъмбо”, те са се доверили на меко казано неконвенционален режисьор и наистина приключението е повече филм на Тим Бъртън, отколкото на компанията, създала Мики Маус. Филмът се разгръща в типичния за Бъртън бавен стил, има много радикална визия като декори и грим на героите, занимава се с любимата на този творец тема за чудаците и отритнатите, които търсят място в обществото. Поради това първата му половина е доста мудна, но си струва чакането, тъй като след това става истински вълнуващ, а кулминацията е много емоционална и трогателна. Дъмбо е изключително сладко направен и ще плени сърцето ви, а актьори като Майкъл Кийтън, Дани де Вито и Колин Фарел се справят великолепно в пресъздаването на образите си. Резултатът е един според мен некомерсиален филм, който на моменти ще изпита търпението ви, но си струва цялостното преживяване.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари