Рубриката ни “Фентъзи класика” продължава с прегледа на класическите книги от Тери Брукс, като днес стигаме до “Друидите на Шанара“, книга втора в поредицата “Наследството на Шанара”. Тук смея да кажа, че детските спомени малко са туширали някои слабости на романа, но въпреки това става дума за силен епос.
Друидът Аланон е събрал потомците на Шанара, за да ги натовари с невъзможни задачи, които трябва да спрат настъплението на Шадуините. Дори той обаче не е наясно с това, че над Четирите земи е надвиснала и друга заплаха – Каменния крал Ул Белк, който спотаен в непристъпния град Елдуист, също хвърля зла магия над света. Неговият братовчед, Краля на сребърната река, решава да контрира влиянието му, като създава приказното момиче Куикнинг. То тръгва да спре злия владетел и пътем събира придружители, които да й помогнат в тази невъзможна задача. Това са планинецът Морган Лех, чиито меч е строшен, магьосникът Уокър Бо, гърчещ се от отровата на Асфинкса, вкаменила ръката му, както и Пи Ел, убиец, разполагащ с оръжие, способно да погуби всеки. Те ще трябва да върнат Черния камък на елфите, откраднат от Белк. Ала Каменния крал също има свое дете, изчадието Паст Гринт, а и то не е единственото чудовище, охраняващо Елдуист…
“Друидите на Шанара” е мрачна и потискаща книга, въпреки, че Брукс вплита в нея красива любовна връзка между Куикнинг и Морган. Усещането за отчаяние е почти всепоглъщащо, както заради Каменния крал и ужасния град Елдуист, така и заради размислите на Пи Ел, сериен убиец с крайно извратени възгледи за живота и смъртта. Описанията са въздействащи, а битките напрегнати и страховити. Смъртта е спътник на героите от романа през цялото време, дори когато уж изглежда, че са постигнали победата. Това прави “Друидите на Шанара” въздействаща, напрегната и запомняща се, но също така действа депресиращо на настроението. Дори аз, който предпочитам мрачни четива, усетих на моменти, че ми идва много.
Но въпреки това оценката ми остава висока, тъй като книгата е различна и оригинална, а всички приказки за това как Брукс само копирал Толкин започват да изглеждат смешни на фона й. Романът си е на практика постапокалиптична фантастика, умело преплетена с традиционните сюжети за мечове и магии и поръсена с няколко супени лъжици хорър. Така “Друидите на Шанара” събира в едно всички направления на жанра и предлага едно нестандартно изживяване на феновете.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари