Секцията ни с интервюта се завръща, като в днешното й издание говорим с един от най-талантливите съвременни български автори, а именно майсторът на ужасите и мистериите Донко Найденов, носител на много награди от клуб “Цитаделата”. Приятно четене!
Здравей, Донко и ти благодаря, че се съгласи да ни дадеш интервю. Познат си на публиката с няколко сборника, както изцяло твои, така и в колекции с други български автори. Кой обаче е Донко Найденов? Как би се описал с няколко думи?Здравей. Аз също ти благодаря и съм горд, че отново давам интервю за Цитаделата. Ако мога да се опиша с няколко думи, те биха били: упорит, балансиран, гледащ напред.
Когато се запознахме ми подари антологията „В капана на неизвестното“. Ако се не лъжа, тя е първата ти хорър книга и въпреки липсата на богат опит в писането, помня, че настръхнах целият. Какво те насочи към ужасите? Плашиш ли се от собствените ти творби?
Още от малък имам влечение към историите с призраци, вампири и други ужасяващи създания. Като деца често си разказвахме такива истории или се плашехме. Точно те ми дадоха вдъхновение за повечето истории от в “Капана на неизвестното”, както и за други мои творби.
„Ударите на съдбата“ е следващата твоя книга, която прочетох и останах запленен. Доколкото си спомням, тя мина под редакцията на Весислава Савова, което е невероятен шанс за всеки млад автор. По какъв начин работата по този сборник ти помогна като на писател?
С Весислава Савова се познавахме много преди да започна сборника. Тя е изключителен професионалист и да се работи с нея е много леко и приятно. Но тя ми показа много неточности и грешки и ми помогна много в следващиите творби.
„Отвъд страха“ е сборник, в който също имаше зашеметяващи истории на ужаса, но и една много социална история за наркотрафика и изкушението на лесните пари. Какво те накара да вмъкнеш такава нишка в паранормалния контекст?
Въпреки, че хорърът ми е любимия жанр, обичам да чета книги и гледам филми в други жанрове. И затова понякога ме осеняват и други идеи. Специално за този разказ, “Борба за оцеляване”, се вдъхнових от няколко истински истории. Реших да го включа в сборника именно защото е различен от другите.
„Хоризонтите на лудостта“ е може би любимата ми твоя книга, невероятни истории на ужаса, но и не само. Искам да обърна вниманието ти на „Константа на времето“, разказ, в който героите се връщат назад в комунистическото минало. Интересно е, че имам приятели, които казаха, че след него никога не биха искали да попадат в такъв исторически момент и други, на които той се стори привлекателен. Опитал ли си се да направиш политическо послание с тази история?
Много се радвм, че е тази книга ти е любима. Не исках да правя политическо послание с този разказ, по-скоро целта ми беше да вкарам героите в мистерия, също така да да сравня миналото с настоящето. Истината е, че за тази история се вдъхнових от новелата “Ланголиерите” на Стивън Кинг.
„Марудските катакомби“ е твоя по-кратка история, в която ми се струва, че се насочи повече към приключенския жанр, отколкото към хоръра. Смяташ ли да продължиш в тази посока или оставаш верен на ужасите?
Както казах по-горе, ужасите ми е любимата тема, но понякога ме осеняват и други идеи. В “Марудските катакомби” се стремях хем към приключението, хем към мистерията.
Натрупа доста участия в сборници с други наши автори като „До Ада и назад“, „Писъци“, „Вой“, книги от колекциите „Мечове“ и „Сказанията на Стрикса“. Доволен ли си от това, което постигна с колегите си? Смяташ ли, че тази посока може да се развива още или ще се отдадеш на самостоятелни творби?
Разбира се, че съм доволен. Когато се работи в колектив, се получават прекрасни творби, а и много читатели научават за теб. И двата варианта – участие в сборници и самостоятелни издания – са еднакво ползотворни за писателя.
Това лято участва в поетичен конкурс. Разкажи ни нещо повече за него и моля те, обясни как съчетаваш поезията с писането на ужаси?
Редом с прозата обичам да чета и поезия, но ако трябва да съм честен, ми е по-трудно да пиша стихотворения. И все пак се случва да ми дойде и това вдъхновение. Конкурсът за поезия, в който участвах, е международен и се казва “Мили Дуели”. Организаторът е Нермин Делич от Босна и Херцеговина. Поради факта, че зная сръбски език, не беше трудно да преведа стихотворенията си. За щастие, през миналата година достигнах до полуфинал, но тази отпаднах на четвъртфинала. И все пак съм много доволен.
Членуваш в хорър клуб „Лазарус“ от самото начало. С какво тази инициатива обогати родния фендъм и в каква посока според теб трябва да се развива?
Клуб “Лазарус” показа на феновете на хоръра в България (а те никак не с малко), че има български автори, които пишат в този жанр. А най-добрият начин да се развиваме е да не спираме да пишем и да създаваме нови и нови книги.
Стивън Кинг казва, че ако не четеш достатъчно, няма как да станеш добър писател. Кои са любимите ти автори? Има ли сред тях българи?
Имам доста любими писатели – както чужди, така и български – като всеки от тях ме вдъхновява по различен начин. Не искам да споменавам имена, тъй като със сигурност ще забравя някой.
Обичаш ли филми на ужасите? Смяташ ли, че те конкурират книгите, тъй като е по-лесно да гледаш нещо, отколкото да го прочетеш? Или мислиш, че им помагат?
Обичам както филмите, така и книгите, и не смятам, че се конкурират по някакъв начин. Мисля, че ако някой прочете хубава книга, ще пожелае да я види на филм. Също така, ако някой гледа хубав филм, ще пожелае да види историята и на книга.
Знам, че от доста години готвиш самостоятелен роман. Как върви работата по него, можем ли да го очакваме скоро?
Работата по романа засега върви добре и се надявам скоро да излезе на пазара.
Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!
Благодаря ви, че ви има и не спирайте да четете книги. Хубавите книги – без значение дали са на хартия или електронен вариант – са навсякъде около нас и чакат да бъдат открити.
Интервюто взе Александър Драганов
Последни коментари