Драги приятели, особено съм развълнуван, защото ми предстои да ви представя един сериал, който само преди година едва ли щеше да види бял свят. Ако трябва да бъдем точни, като изключим малобюджетните продукции на малките студия в САЩ, последният хубав филм за цар Давид е правен през 1985 година, когато Ричърд Гиър поема нелекото бреме да влезе в образа на Псалмопевеца. “Домът на Давид” е първият сериозен опит традиционните сюжети да бъдат ревизирани като се даде нов тласък на този жанр, който някак си остана маргинализиран по време на левичарската уок вълна, която заля киното. Лицето, което стои зад заснемането на този филм е неговият главен режисьор Джон Ървин, чиито дядо – сержант Хенри Ървин е национален герой на САЩ от Втората световна война. През по голямата част от живота си Джон и неговият екип са отдадени на благотворителността, която развиват в родния си щат Алабама. Сериозната им творческа дейност започва през 2010 година с няколко сериала, който уок движението бойкотира с аргумента, че са аматьорски направени и нямат интелектуален потенциал.
“Домът на Давид” обаче не просто има потенциала да ни развълнува, но и да ни накара да се замислим за света, в който живеем. Учудващо е как с помощта на собствената си воля няколко малки американски студия са се обединили за да пресъздадат старозветната сага за подвизите на цар Давид по толкова осезаем и неповторим начин. И двата сезона, разбира се, не преповтарят буквално религиозните мотиви от свещените текстове, а ги представят по приказен и привлекателен начин, така че да грабнат окото на широката аудитория. “Домът на Давид” представя изключително реалистично живота на един от най-великите герои на Древния Израел, неговите подвизи, възходи и падения и не на последно място оставя посланието за това колко е важна свободната воля, без която всеки от нас е нищо. Битката на Давид с Голиат, възкачването му на трона, подвизите на еврейския народ и неговата справедлива война срещу враговете, които се опитват да разкъсат Израелското царство звучат много актуално към днешна дата, когато тези епизоди сякаш се повтарят пред очите ни. Ето затова мисля, че този сериал не принадлежи нито към скучните исторически продукции, които се правят за да подсилят ревизионистките възгледи на много творци, нито на пуританските сериали, които са достъпни за много малка и специализирана аудитория.
Тук е мястото да кажем, че Ървин има изключително добро око за кастинга на сериала си. Майкъл Искандер – коптски актьор от египетски произход – се справя изключително успешно в ролята на Псалмопевеца, улавяйки до най-дребният детайл образа му такъв, какъвто е залегнал в старозаветните текстове. Партнират му звездата от Аватар Стивън Ланг в ролята на Самуил и Али Сълиман, който играе цар Саул (предшественикът на Давид) – и двата с изключително ефектна визия за образите си. В главните женски роли ще видим красивата еврейска актриса Яли Маргалит и Айлет Цюрер (Човек от Стомана и Дяволът на доброто), изиграли принцеса Мирав и майка й – кралица Ахиноам. А онова, което сплотява и мотивира актьорите да участват в тази поредица е участието на много от тях в неповторимия трилър на Стивън Спилбърг Мюнхен, който разказва трагедията на израелските атлети, изклани по време на Олимпийските игри през 1972 година. Моята оценка за “Домът на Давид” е силно положителна тъй като най-сетне доживяхме да видим сериал, който да показва по толкова жив и съвременен начин историята на героя, прославил народа и царството – Давид.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари