Димитър Цолов: Предпочитам екшъна пред задълбочените описания

dok photo

Фотограф: Калин Мицев

Скъпи читатели, за нас е чест, че първото ни интервю за 2020-та година е с един от най-добрите български автори на фентъзи и хорър, а именно д-р Димитър Цолов, който освен това е поет, музикант и прекрасен човек, обичан в целия фендъм, както и в родния си град – Враца. С него си говорим за най-знаковите му творби, както и другите му занимания. Приятно четене!

Здравей, докторе и преди всичко благодаря, че се съгласи да ни дадеш интервю. Представи се с няколко думи на читателите!

И аз благодаря за любезната покана. По професия съм лекар рентгенолог, женен с две деца. В свободното си време свиря на китара в Докторс Гого Бенд, а във фейсбук бълвам римувани глупотевини под псевдонима ПИЯНИЯТ БАРД . От няколко години се занимавам по-сериозно и с писане на проза. Член съм на хорър клуб Lazarus.

Как започна да пишеш? Какво насочи интереса ти към остросюжетните жанрове?

Дълго преди да започна да пиша бях лаком читател на произведения в споменатите от теб жанрове. Още като юноша блед открих научната фантастика, малко по-късно, в средата на 90-те, се докоснах до фентъзи и хорър литературата. Любовта пламна на мига. В този смисъл никога не съм имам право на избор какво точно ще творя, рамките, в които се опитвам да се вместя бяха изначално предопределени. А първите си по-сериозни прозаични опити направих сравнително късно – двадесет и четири, двадесет и пет годишен. Умишлено казвам „по-сериозни”, защото пазя няколко набрани на пишеща машина текстове от ученическите си години – два-три разказа и две фантастични повести, но ме е страх да ги препрочета, честно… Пазя ги за времето, когато ще съм придобил световна слава и уж случайно ще ги оставя до някой контейнер за боклук, разбира се надлежно надписани, хах…

klinika v sredata na noshta

“Клиника в средата на нощта” е началото на хитовата колекция “Дракус” и прекрасно приключение, като “Твърде лично” с вампири и върколаци. Разкажи ни нещо повече за тази книга, как измисли света й?

„Твърде лично” – определението всъщност го измисли ти (поне в твое ревю го видях за първи път) и направо целна десятката. Много, много любима филмова поредица! Инак, книгата се роди почти на майтап. Седнах да я напиша специално за конкурса за български фентъзи роман на MBG Books, където се добра до финалистите. По отношение на светостроенето не мисля, че съм се напрегнал особено, за да измисля нещо „уау”. Просто се заиграх с всички жанрови клишета, а персонажите бяха прототипи на мои познати или събирателни образи от такива. И точно тук ще направя едно отклонение. Често ме критикуват, че героите в книгите ми са повърхностни и недоизпипани, сюжетите плоски и претупани, и смея да заявя, че критиките са напълно основателни. Но аз съм от типа творци, които предпочитат „екшъна” пред задълбочените описания, пиша предимно за собствено удоволствие, като се опитвам да имитирам упадъчния стил на авторите в пълп списанията от златните години на американската фантастика.

“Приключенията на Найден Намерения” е история, която почива върху богатството на родния фолклор. Срещна ли предубеждения, че това е селска история, която не пасва на жанра или повечето читатели бяха като мен очаровани от богатия й език и интересен сюжет?

Открити хули май не съм съзирал, но вечният спор за сетингите – „нашенски” или „чужд” – продължава да гори в творческите среди на фентъзи и хорър авторите. За личните си писания съм избрал кредото „описвай познати неща”, поради което редовно се „навъртам” в България, защото доста често в „западни” сетинги срещам „шпек салами”, „е-ге-не-та”, „тройки и шестици на контролните и класните”… и леко се засрамвам от името на авторите…

curse of belial

“Проклятието на Белиал” е свиреп екшън, по-брутален от “Клиника в средата на нощта”, макар да е нейно продължение. Имаше ли причина да се ожесточиш за втората част или напрежението се повиши по естествен път?

О-о-о, да! По онова време ми идеше да пречукам един-двама души около себе си, но разбираемо, нямаше как да го сторя в живота, та претворих кървавите си фантазии на хартия. Основните гадове в „Проклятието на Белиал” са реални човешки прототипи и си получиха заслуженото, ха-ха. Затова доста често точно така надписвам книжката: „Сподели кървавите ми фантазии!”.

“Кървави песни” е страхотен сборник в най-добрите традиции на жанра “Меч и магия”, излязъл като изпод перото на Робърт Хауърд, Фриц Лейбър или Саймън Р. Грийн. Как постигна толкова епично звучене?

Хм, не мисля, че в седемте истории, изградили този сборник или (зависи от гледната точка) цикличен роман съм постигнал чак „епично” звучене. Но е вярно, че тук за първи път седнах да обмисля света малко по-сериозно. Хрумна ми да гравитирам около някаква алтернативна упадъчна версия на Древен Рим, такъв, какъвто би станал ако варварите не го бяха бастисали, но добавих и магии за разкош. Дори името на империята ми, Емор, е игра на думи и обърнато се чете „Роме” („Рома”, „Рим”).

Освен на хитови заглавия в жанровете “фентъзи” и “хорър”, ти си автор и на някои от най-разсмиващите стихосбирки в страната, съчиненията на твоето алтер его Пияния бард. Каква е разликата между писането на поезия и проза?

Разликата е в усилията, които полагам. Бълвам рими много лесно и почти несъзнателно, точно както дишам. При прозата се потя наистина качествено.

Знам, че успешно се занимаваш и с музика. Разкажи ни нещо повече за бандата си!

Споменах я в началото – „Докторс Гого Бенд”. Свирим т.нар. „трапезен пънк”, мистификация за уж измислен от нас стил. Разбира се, аз съм основният текстописец, но за сметка на това музиката я мисля също аз, хахах… (скромно се червя)

От няколко години членуваш и в хорър клуб “Лазарус”, участваш активно в клубните сборници. Според теб нормално ли е да има такива писателски общности или авторите са естествени конкуренти помежду си?

Откакто свят светува има обединения на идейни съмишленици, определят се философски школи, музикални, художествени и литературни течения… т.е. няма нищо неестествено във факта, че български хорър творци са сформирали клуб. Конкуренцията между авторите също е неделима част от пейзажа, все пак трябва да си сверяваме часовниците. Пишем основно поради някаква вътрешна потребност, но не е лошо да преценим дали написаното звучи адекватно спрямо други жанрови образци…

Според мен е трудно човек да бъде фентъзи автор, без да е и фен на жанра. Кажи ни краткия списък с любимите си писатели!

Дейвид Гемел, Роджър Зелазни, Робърт Хауърд, Фриц Лейбър, Саймън Грийн, Джак Ванс и Майкъл Муркок. Като трябва да се отбележи, че при някои от авторите съм чел не повече от една-две книги, просто защото толкова са преведени на български. Но и оскъдният досег с творчеството им е бил достатъчен да се влюбя в размаха на умовете им. Извън всички и всичко, обаче на пиедестал стои Стивън Кинг. Автор-Вселена!

nayden namerenia

Като става дума за фенове, опиши ни впечатленията си от българския фендъм. Срещат ли според теб авторите подкрепа в начинанията си от читателите?

Мисля, че феновете навсякъде малко или много си приличат – чалнати, в хубавия смисъл на думата и обсебени от личните си фикции, в което разбира се също няма нищо лошо. За родния фендъм трудно бих могъл да направя по-глобални обобщения, нямам достатъчно наблюдения. А контактът с феновете е много важен за ъндърграунд творците, сред които слагам себе си. Подкрепата под каквато и да било форма – покупка на четиво, ласкав или аргументирано критичен отзив за него и пр., и пр. – винаги е добре дошла.

Какви са плановете ти за в бъдеще? Ще има ли трета Клиника, втори Кървави песни? Или ще ни изненадаш с нещо ново!

За „Клиниката” все още не знам, но в момента се потя по черновата на втората част от „Хрониките на Чистника и Шепичката”, надхвърлила 80 000 думи (за сравнение „Кървави песни” беше около 37 000). Напълно готови са две истории – „Любовна отвара” и „Пресечни точки”, а третата и най-мащабна (над 60 000 думи) – „Яростта на младенците” – я пиша вече две години… Адски изтощен съм, та-а стискайте палци да я приключа!!!

За финал ще те помоля да напишеш кратко стихотворение за читателите на Цитаделата.  Благодаря за интервюто! 🙂

“В сърцата свои – цитадели –
пазете поривите смели,
и нека всеки пъклен враг
погине на самия праг” 🙂

blood songs

Интервюто взе Александър Драганов

Оставете отговор