Дивото зове

call_of_the_wild

Когато бях малък, една от любимите ми книги беше томчето, в което бяха събрани вечните детски романи на легендарния писател Джек Лондон – “Белият зъб” и “Дивото зове”. Затова, когато видях трейлъра на новия филм с Харисън Форд, бях във възторг и нямаше начин да го пропусна на голям екран.

Бък е красиво, но непослушно куче на съдия в калифорнийски град, което единствено не трепери при споменаването на името, а само му създава проблеми. Мощната му снага обаче привлича вниманието на крадци, които продават впрегатни кучета на златотърсачи, хукнали да дирят скъпоценния метал в ледена Аляска. Бък бива отвлечен и предаден да тегли шейни, ала там вместо да бъде сломен, намира нов дом, помагайки на млад пощальон във впряга му и изправяйки се срещу красивия, но жесток вълкоподобен Шпиц. Когато обаче пощальонът остава без работа, Бък открива нов приятел в лицето на възрастен човек, изгубил всичко…

buck and han

“Дивото зове” е красив и вълшебен филм, който стопля сърцето и спира дъха с красивата си визия. Бък е направен уникално сладък и чаровен и бързо ще се превърне в новия ви екранен четириног любимец. Подобно и на “Цар Лъв” през миналата година, “Дивото зове” също използва фотореалистична технология, така че никое животно да не бъде експлоатирано, но ефектите са такива, че аз поне не можах да уловя това, докато гледах филма, даже се усъмних, че кучетата са истински (оказа се, че има конкретен актьор за Бък, заснет за изображението на героя). За разлика от “Цар Лъв” обаче, където една от критиките беше, че животните не са особено експресивни, тук Бък и Шпиц правят уникални физиономии и във всеки един момент може да се разбере какво е настроението им. Не е за подценяване и невероятнато пресъздадената картина на дивата природа в Аляска, снежната пустош, осветена от Северното сияние, горите, реките. Човешкият фактор не е пренебрегнат и Харисън Форд прави още една страхотна рокля, човешка и топла, а за похвала е и Омар Си, който е перфектен в първата част на филма.

buck

Като адаптация на книгата на Джек Лондон, “Дивото зове” може би не е фанатично верен, но предава духа на книгата, като малко, но правилно тушира сцените на жестокости с животни, които от днешна гледна точка са неприемливи, както и трябва да бъде. По-ценното е посланието на филма, което предава вдъхновението от несломимия дух на Бък и го съчетава майсторски с меланхолията в образа на Форд, като контрастът в характерите им ражда нещо красиво. Върху злодеите не се акцентира толкова, но Шпиц е великолепно направен и изумително красив, а човешкият антагонист е живо въплъщение на това колко жалко нещо е човешката алчност.

“Дивото зове” е прекрасна книга с много адаптации и не мога да кажа дали тази е най-добрата, тъй като не съм гледал всичките. Помня една стара, която също беше много силна, но новата е определено по-красива и епична. По-важното е, че сам по себе си филмът е разкошен и си заслужава вниманието ви. Дайте му шанс и съм убеден, че ще ви хареса!

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор