Не са много хората в историята на киното, които могат да се похвалят с шедьоври. Но още по-малко са композиторите като Джон Уилямс, чиито мелодии са вдъхвали душа на стотици продукции. Всъщност, ако днес попитаме някои фен на “Междузвездни войни” или “Индиана Джоунс” за любимите му моменти от поредиците, той несъмнено ще спомене и името на Уилямс, чиято музика днес оглася мелодиите на много телефони. Силно отдаден на своето призвание, Композиторът е баща – основател на цяло едно поколение музика, която и днес с пълно право можем да наречем Химнът на жанра. Затова днес избрахме да ви разкажем малко повече за живото и делото на Джон.
Бъдещият гений е роден на 8 Февруари 1932 година в най-богатият американски град – Ню Йорк. Син на потомствен музикант влюбен в джаза и проектантка от Бостън, Джон от малък наследява любовта към точните науки и музиката. Детето има добрата съдба да отрасне в голям и силно урбанизиран щат, който предлага голяма реализация. И все пак, когато е на 16, родителите му вземат решения да се преместят в Лос Анджелис. След като навършва пълнолетие, младежът е приет в един от най-престижните американски образователни институции – Университета на Калифорния, където развива своя талант в Департамента по музикално изкуство. По време на следването си прекъсва за да се присъедини към ВВС на САЩ, където служи в продължение на 4 години, но след като остава разочарован от живота в армията се връща обратно към музиката. След като завършва образованието си, Уилямс се връща обратно в Ню Йорк и започва работа като джаз-пианист в големите нощни клубове на града. След като засища любителския си апетит на клубен музикант, бъдещото светило започва да обикаля цяла Америка, предлагайки услугите си на филмови студия. Успехът му се усмихва отново в Лос Анджелис, където е забелязан от композиторите в Холивуд и така – включен в няколко проекта. Доказвайки безспорния си талант на големия и малкия екран, Джон започва своя поход към славата.
През 60-те години работата на Уилямс включва основно работа по холивудски сериали, а най-сериозното му постижение е композирането на музиката по научнофантастичните сериали Земята на гигантите и Изгубени в Космоса. Колегите му го определят като геният на „неоромантизма“ – специфично течение в музикалния жанр, а самият той споделя, че за работата си се вдъхновява от любимите си композитори – Пьотр Чайковски и Ричард Вагнер. 70-те години са десетилетия на голям успех за Джон – той печели първата си награда на Американската академия за филмово изкуство, донесена му с драмата Цигулар на покрива. Две години по-късно Уилямс се запознава със Стивън Спилбърг като приема да композира музиката за филма Челюсти.
Това начинание от 1974 година му носи още една награда на Академията. На следващата година идва нова победа, този път в екип с легендата Клинт Истууд, който кани Уилямс да работи по екшън трилъра Отмъщението на Айгър. Две години по-късно, Уилямс съчинява и темата Можеш ли да прочетеш ума ми, която можете да чуете във филма Супермен от 1976 година.
Е, стигнахме до преломния момент – поредицата Междузвездни войни. След разбиващата премиера на “Епизод 4 – Нова Надежда”, музикалните теми Силата и Принцеса Лея постигат огромна популярност, на която съперничат единствено европейските класики от Ренесанса и Просвещението. Запитан откъде се е вдъхновил за музиката по Сагата, Уилямс споменава имената на Антонин Дворжак, Ричард Щраус и Густаф Холст. Но успехите не спират дотук. След грандиозния успех Уилямс продължава да твори и през 80-те години излиза една мелодия, която всеки фен няма как да не разпознае – Имперският марш.
И макар Империята отвръща на удара да не е с най-големи приходи, тя безспорно е най-успешна в музикално отношение, защото прави Сагата още по-разпознаваема. След като довършва работата си и по Завръщането на джедаите, Композиторът дава и своя огромен принос и за успеха на приключенската поредица Индиана Джоунс. И така, само за едно десетилетие, след работата по Междузвездни войни, Индиана Джоунс и Извънземното, Джон Уилямс печели общо пет награди на Американската филмова академия – постижение, с което никой друг не може да се похвали.
Краят на миналия век са време за отдих и по-значимите продукции за Уилямс през 90-те са музикалните оформления на Списъка на Шиндлер и Джурасик Парк. Отдихът обаче завършва с нов фурор, тъй като през 1999 години излиза Епизод 1 от поредицата Междузвездни войни – Невидима Заплаха. Вярвам, че легендарната мелодия Duel of Fates и сега звучи в ушите ви, докато си спомняте как Дарт Мул се дуелираше с Куай Гон и Оби-Уан на Набу.
Но най-успешно за Джон Уилямс си остава новото хилядолетие тъй като то му носи работа по Атаката на Клонираните, Отмъщението на Ситите и първите три филма по легендарната поредица на Джоан Роулинг Хари Потър – Философският Камък, Стаята на Тайните и Затворникът от Азкабан. Темата, която Уилямс композира, посветена на совата на Хари – Хедуиг можем да чуем и в останалите части от поредицата.
След като се оттегля от работата по Хари Потър, Уилямс продължава да твори и композира озвучаването на Супермен се завръща от 2006 година и Индиана Джоунс и Кристалният Череп от 2008. Негово дело е и музиката на първите два филма по Марвелското творение X-men: Първа и Втора част.
През 2016 година, когато започва работата по новата трилогия за Междузвездни войни, Джон Уилямс отново е поканен за озвучи Сагата. И въпреки, че последните епизоди от поредицата бяха възприети спорно от феновете, несъмнено е, че неговите теми остават онова, което ни напомня за Междузвездни войни такива, каквито ги познавахме от времето, когато политиката нямаше място в киното. След Възходът на Скайуокър Джон Уилямс обявява, че ще се оттегли от активна композиторска дейности ще се пенсионира за да се отдаде на заслужен отдих. И все пак, любовта му към светът на Лукас не го позволи. Уилямс се завърна за последно за да помогне на екипа, който в момента работа по сериала за Оби-Уан Кеноби и окончателно обяви, че последният филм по Индиана Джоунс, който се очаква да излезе следващата година ще сложи край на творческата му кариера. Достоен житейски път на един човек, отдал себе си на музиката.
Представен от доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари