Скъпи приятели на Цитаделата, с това ревю ще завършим цикъла от сюжети, които подготвям за вас през последните няколко месеца в очакване на Коледните празници. Ревюто днес е посветено на американската хорър продукция Детегледачката, явяваща се прикуъл на сладурския филм Детегледачката: Убийствена кралица, за който писах през миналата седмица. Подобно на втората част, режисьорът Джоузеф Никъл е успял да заснеме една много свежа продукция, разказваща историята на проблемно дете, което без да иска се оказва в центъра на мрачен заговор. Още повече ме зарадва, че black comedy елементът в този филм е още по-силен, отколкото във втората част.
Детегледачката отново ни връща към историята на Коул, който в този филм е все още много малък и тепърва навлиза в „трудната възраст“. Въпреки че родителите му му оказват значителна подкрепа, подрастващият е обект на постоянен тормоз от страна на съседа си – Джереми, заради това че е малко по-затворен и подозрителен от останалите ученици. За щастие скоро семейството на Коул наема домашен помощник, който да им помага с хигиената в къщата – красивата мацка Бий, която започва да се застъпва за момчето, виждайки как околните му се подиграват. Една вечер, докато родителите на Коул отсъстват, Бий предлага на момчето да опита вкуса на скъп ликьор, който баща му е купил за семейната вечеря и младежът с охота приема. Секунди по-късно момчето е упоено и губи съзнание. Когато отваря очи, Коул се оказва е центъра на огромен пентаграм, заобиколен от Бий и няколко нейни приятели, които се суетят в очакването на някакъв ритуал. Шокираният младеж разбира, че е станал жертва на кроежите на демоничен култ, който иска да го пожертва за целите си.
Хубав, зрелищен, изпълнен с много екшън. Това ни дава Детегледачката, която излезе на големия екран през далечната 2017 година. Този филм е едно от доказателствата, че хорърът, за разлика от повечето жанрове няма как да бъде изкоренен или променен напълно, а просто се връща като феникс от пепелта за да разбие общоприетите табута в киното и културата. Затова, тази поредица определено заслужава положителна оценка…а аз се надявам да видим на бял свят и третата част.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари