Денят на независимостта: Нова заплаха

САЩ, Вашингтон, 4 Юли. Когато един американец се сети за тази дата той обикновено я свързва с много ядене, почивка и фойерверки, освен ако не е патриот или нелегален мигрант. Във филма, за който ще ви разкажа обаче няма място нито за забавления, нито за почивка. Защото двадесет години след едно от най-големите бедствия сполетяли някога човечеството, ТЕ се завръщат.

Кризата от 1996 година, породена от извънземното нашествие над Земята оставя дълбок отпечатък върху човечеството. Но както се казва всяко зло за добро. В продължение на двадесет години хората щателно са изучили извънземните технологии, до които са получили достъп след победата на чуждоземните нашественици. Станция на луната, добив на нови ресурси, ново поколение изтребители, обединение на всички нации по един общ флаг…всичко звучи толкова красиво и мирно. Ала малцина подозират кошмара, който се задава от дълбокия Космос. И тези малцина са същите онези герои, които с дружни усилия успяха да отблъснат първото нашествие. Контактът им с извънземните им е позволил да изградят специална телепатична връзка, която сигнализира ако съществата се завърнат отново. Така и става. Бившият вече президент Томас Уитмор се мъчи от ужасни кошмари всяка вече в леглото си. Гениалният учен д-р Оукън се събужда след двадесетгодишна кома, чертаейки неразбираем език на стените на болничната стая. Пустнният вожд Умбуту, загубил сина си в битка с извънземните е измъчват от видения. Несериозното отношение, което демонстрира новият президент на САЩ става причина хората да са съвсем неподготвени за онова, което идва. На 4 Юли огромен космичеки кораб навлиза в атмосферата, воден от Кралицата – жътвар, готова на всички за да отмъсти на хората и да смаже тяхната съпротива. След разбиването на всички защитни сили и публичната екзекуция на американския президент и нейните съветници (да, нейните, защото в новия филм президентът на САЩ е жена) за нов лидер на страната е избран генерал Адамс. Той и неговият екип повеждат битката за оцеляване на човешката цивилизация.

А сега, няколко думи за актьори и техните роли. За мен лично най-добре се справи с ролята си Лиъм Хемсуорт. Актьорът, познат ни от „Непобедимите – 2 част“ и поредицата „Игрите на глада“ влиза в образа на Джейк Морисън – млад пилот, който се оказва съвсем ненадейно в епицентъра на събитията. Джейк е сирак и е израстнал в сиропиталище след като неговите родители са били убити при първата атака. Смятам, че Лиъм направи една наистина чудесна роля като демонстрира много емоция и хумор и силно се надявам да го видим отново ако има трети филм. Актьорът – ветеран Джеф Голдблум също се справи на много добро ниво. От филма личи, че е положил много грижи за да се върне двадесет години назад и да влезе отново в ролята на ученият, който имаше най-трезво мислене от всички герои. Подобно е и положението на Бил Пулман, актьорът, който пък се завръща в ролята на бившия президент Уитмор. За малкото екранно време, което имаше Бил за кратко успя да извърви пътя от един уморен старец до мотивиран пилот на изтребител. На някои може да допадне играта на Джеси Ушър, който играе Дилън Хилър, синът на героят от първата атака – Стивън Хилър. Ушър има особено агресивен стил на игра, който лично на мен не ми допадна, но пък за ролята си се справи добре. Искрено се забавлявах и с Деобиа Опарей, който игра вождът Умбуту и беше душата на целия каст. А Брент Спинър наистина си пасна с ролята на стария д-р Оукън, от която не излезе нито за секунда по време на целия филм. От женските образи според мен най-добре се справи Маика Монро – Патриша Уитмор, дъщерята на бившия президент. До голяма степен тя изнесе и основния товар при женските роли.

В обобщение мога да кажа, че съм доволен от филма. И все пак не мога да отрека, че някои моменти, в които смелият Хилър отнасяше овациите за сметка на истинския герой – Джейк ми идваха в много. В случая екипът се е постарал да спази баланс между добре познатата ни политкоректност и патриотичното минало на филма. Донякъде това се е получило. Екшънът започва сравнително рано и няма драми, което е допълнително достойнство на филма. Или казано с други думи, една хубава продукция, с която зрителите могат да си спомнят за 96 – та година с добро и да се позабавляват пред големия екран.