Малко ми беше свита душата, когато отидох на кино за „Денят на истината“. Предния път останах горчиво разочарован от „Господари на вселената“, бях чел и някои лоши отзиви, а този път водех и племенника със себе си. Тревожността ми обаче се оказа напразна. Вълшебникът на киното Стивън Спилбърг не е изгубил уменията си и е сътворил нова приказна история, която според мен ще остане в златния фонд, независимо от моментната картина в бокс-офиса. Както са казали древните римляни: формата е временна, а класата – вечна.
Даниел Келнър е специалист по киберсигурност, който работи за неправителствена организация, прикриваща истината за контактите на хората с извънземни (някои от които завършили с насилие от наша страна). Той решава, че човечеството има право да знае, и бяга, задигайки видеофайлове с документални кадри от срещите ни с инопланетяни. По петите му обаче тръгва шефът на организацията – Ноа Сканлън. Той няма да се спре пред нищо, за да защити (поне според своите разбирания) един свят, намиращ се и без това на ръба на Трета световна война заради разрастващ се конфликт в Северна Корея, привлякъл вниманието на Русия и САЩ. Но когато Маргарет Феърчайлд, която иначе просто чете прогнозата за времето, кръстосва поглед със странна чинка, тя отключва способности, способни да обърнат плановете на Сканлън с главата надолу…
Всеки кадър от „Денят на истината“ – като започнем от мача по кеч в началото и стигнем до шеметните разкрития на финала – мирише на кино. Операторската работа, усещането за детайл, изборът на декори и осветление са на нивото, което очакваме от майстор като Спилбърг. Актьорската игра е върховна: особено на злодея Колин Фърт, който звучи като истинско човешко същество, а не като карикатура, но също и на чудесните Емили Блънт и Джош О’Конър в главните роли, както и на Колман Доминго като мъдрия Хюго. Сценарият, дело на Дейвид Кеп, изобилства от напрегнати и драматични моменти, органично вплетени в завладяваща мистерия – колкото тайнствена, толкова и човечна. Ефектите са на мястото си, но шепнат, вместо да крещят. Целта на филма е да ни накара да си представим как би изглеждал светът, когато се изправи пред голямото разкритие, а не просто да ни заслепи със скъпа визия.
Доста съжалявам, че засега „Денят на истината“ не блести в класациите по приходи. На по-старите фенове може би не им се предъвкват теми, които вече са гледали в сериали като „Досиетата Х“, но ми се струва, че като цяло сме изгубили усещането за удивление, за което говори един от героите. А точно то е чертата, която винаги ни е движила напред като биологичен вид и ни отличава от животните. Мисля си обаче, че както има филми, остаряващи като цървули, така има и такива, които извисяват снага като катедрали. Надявам се „Денят на истината“ да е от вторите – едно великолепно, може би последно произведение във филмографията на един от най-големите титани в историята на киното.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари