След дълга пауза и цяла сага с прехвърлянето на авторските права от “Фокс” на “Дисни”, третият филм за Дедпул най-после пристигна по кината, при това в комбина с Върколака. Преди излизането му феновете бяха притеснени дали “Дисни” няма да убият поредицата с туширане на язвителния й хумор за възрастни. Не са го направили и макар “Дедпул и Върколака” да е най-неравен от всички излизали части досега, той предлага шеметно и зрелищно приключение, подходящо за отпускарския сезон.
След като Дедпул е бил отхвърлен като кандидат за Отмъстителите от прочутия агент Хепи, някога устатият супергерой се е умърлушил и работи като агент по продажби на гърба на сляпата си съквартирантка, като гаджето му го е оставила и сега ходи с друг. Нещата за него се променят, когато бива извикан от учтивия г-н Парадокс с нова оферта да стигне до Отмъстителите, като за целта обаче трябва да жертва родния си свят. Решен да не го прави, героят тръгва да търси единствения, който може да го спаси – легендарния Върколак. Версията му, на която попада сред безбройните паралелни светове обаче е на сърдит предател, изпортил отбора си и скоро двамата биват захвърлени в адско измерение, където героите умират… поразени от страховито чудовище и ужасяваща жена, притежаваща невъобразима сила.
За няколкото дни, от които е по кината “Дедпул и Върколака” е натрупал приходи от близо половин милиард долара (и над 600 хиляди лева у нас), което за мен е изненада, предвид фактът, че филмът е направен за най-закоравелите маниаци на “Марвел”, които трябва да са на “ти” с повечето продукции от поредицата, за да разберат сюжета. Дедпул донякъде успява да преведе зрителя пред многобройните си обрати и интриги, независимо, че към средата на филма лафовете му натежават и стават досадни, а като допълнителен минус може да се отчете, че е малко нанагорно той да бъде представян като герой, при положение, че жертва спокойно други хора за целите си, понякога дори и без причина.
Въпреки това, “Дедпул и Върколака” заслужава успеха си, най-вече заради майсторската игра на актьорите Райън Рейнолдс и Хю Джакман, влизащи с лекота отново в най-иконичните си образи за срещата, която много киномани очакваха от години. Битките помежду им са брутални и забавни, а сюжетът, завъртян около съдбите им е повече от епичен, като за реализацията му помагат и любими персонажи като Електра, Блейд, Гамбит и супер готината Х-23 от “Логан”, в чиито образ се завръща порасналата Дафни Кийн. Както винаги обаче най-благодатната роля се е паднала на злодейката Касандра Нова, която актрисата Ема Корин изиграва с густо, като я прави може би най-ефектния марвелски злодей от Норман Озбърн насам. Специална похвала заслужава и саундтракът, използващ класически хитове от едно време по великолепен начин, като Мадона и NSync определено могат да почерпят “Дисни” заради начина, по който са цитирали песните им.
Като цяло “Дедпул и Върколака” е филм, който страда от недостатъците на сагата, идващи с употребата на паралелни вселени, тяхна слабост още от анимационния сериал за “Спайдър-мен” през 90-те, рецидивираща в игралните им филми до наши дни. Не всеки филм обаче има нужда да е шедьовър, а комбинацията от пиперливи шеги и кървави битки в “Дедпул и Върколака” е достатъчно добра, че да си струва филмът да бъде видян на голям екран.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари