Дебнещият страх

Lovecraft Classic
“Дебнещият страх” от Хауърд Лъвкрафт е една от първите книги в легендарната колекция “Фантастика” на старото издателство “Орфия”. Тя съдържа три класически произведения от автора, считан за император на ужаса, в превод от големия наш преводач Любомир Николов – Нарви. Това са истории, които аз с удоволствие препрочитам почти всяка година, но все не можех да се наканя да им напиша ревю в “Цитаделата”. След като обаче тия дни си ги припомних отново, реших да поправя един от най-големите пропуски в сайта, като ви върна към тези наистина смразяващи и завладяващи повести на ужаса.
“Цветът от космоса” е разказ на безименен специалист, попаднал на загадъчен феномен около почти митичния град Аркхам – т.нар. ожарени земи, където не расте нищо и около които растителността и животинския свят израстват с уродливи мутации. Разказът на старец, който все още живее в околността разкрива ужасна истина – там е паднал метеорит, в който е имало нещо, дошло не от този свят… Считан от мнозина критици за най-доброто произведение на Лъвкрафт, “Цветът от космоса” отразява отвращението на автора от тенденцията извънземните създания да бъдат представяне почти винаги като хуманоидни. Лъвкрафт си поставя за цел да създаде пришълец, който да е изключително различен от всичко, което познаваме и успява да го направи, като за Цвета от космоса действително не можем да кажем нито какви са му мотивите, нито какво точно представлява, нито дори дали е жив и има собствено съзнание. Ефектът му върху засегнатото семейство, където е паднал са описани по блестящ начин и колкото и пъти да си чел историята, всякога те побиват тръпки, а преводът на Любомир Николов е великолепен, като богатството на неговия български допълва по съвършен начин старинните изрази, които Лъвкрафт е използвал в оригинала.
“Безименният град” е втората история в сборничето, като според мен е и най-слабата, макар че вероятно също ще допадне на феновете на автора. Разказът се води от гледната точка на археолог, попаднал в руините на град, чиято древност далеч надхвърля всички познати цивилизации, включително Египет и Вавилон. Колкото по-надолу в Безименния град слиза разказвача, толкова повече доказателства открива, че мястото въобще не е било дом на човешки същества… Атмосферна история, макар в нея реално да не става нищо. Запалените читатели на Лъвкрафт си струва да я прочетат, за да видят някои от техниките, които авторът използва до съвършенство в “Планините на безумието” и да открият намигвания към други негови истории, като “Обречения Сарнат” например.
Последната творба в антологията е повестта “Сянка над Инсмут”, която е любимото ми произведение от Х.Ф. Лъвкрафт /заедно с разказа “Подводният храм”/. Историята ни среща с млад човек, който за да спести някой долар решава да купи билет за раздрънкан стар автобус, пристигащ от град Инсмут. Някога процъфтяващо пристанище, Инсмут се е превърнал в пример за крайна човешка деградация и жителите на околните места избягват да го посещават без крайна необходимост. Младежът обаче изпитва любопитство да се запознае чудноватите жители на този град и затова безразсъдно отива там, като попада в селище на отвратителна черна магия и изключителна, неземна уродливост. Жителите на Инсмут отдавна са се отказали от Христа, вричайки се във вярност на друг бог, който им обещава безсмъртие тук на земята… и ревниво пазят тайните си от пришълци.
Макар да е неголяма като обем, “Сянка над Инсмут” е изключителна история, в която Лъвкрафт достига своя връх, както като описания, градиране на напрежението и действие, така и като космогония на абсолютния, вселенски ужас, който е измислил за творчеството си. Брилянтният финал на великолепния сборник, чието съдържание може да намерите и в по-новото издание “Бащите на ужаса”, където творбите на Лъвкрафт са включени редом до тези на други автори. Всички обаче си знаем, че той е най-добрият 🙂

Оставете отговор