В началото на 2020-та година пандемията от коронавирус избухна в град Ухан, Китай, а после се пренесе по целия свят, отнемайки живота на милиони, включително няколко хиляди в България. Тя блокира културния живот, като нанесе тежък удар и върху нашия любим жанр. Много от срещите ни, включително тази за юбилейните 20-ти награди на клуба, трябваше да се проведат виртуално. За дълго време не можеше да има и премиери на нови книги, което ограничи възможността на българските автори да популяризират творбите си и да се срещат с читатели. Това дори без да споменаваме приятелите или роднините, които голяма част от нас изгубиха.
Въпреки опитите да се намерят различни лекарства срещу коронавируса, засега единственият ефективен метод за превенция срещу него изглеждат да са ваксините. Научният консенсус сочи, че те дават много добра защита от болестта и въпреки скоростния начин, по който бяха направени, сериозните странични ефекти от тях са с честота единици на няколко милиона, което ще рече, че е минимален шансът болни и в България да ги изпитат. В повечето случаи при поставянето им има дискомфорт на ниво температура, а понякога човек се разминава и на ниво болки в ръката – при това за ден два.
Въпреки това, ваксините не са популярни в България и сравнително малко хора си ги поставят. Честно казано, разбирам това – самият аз изпитвах дълго време бях недоверчив и се чудих дали да се бода, макар поради наднормено тегло да съм в една от рисковите групи за протичане на болестта. Тогава обаче, поради интереса ми към новините от Азия, попаднах на страховитите новини за варианта “Делта”, появил се в Индия и разпространил се като чума там, въпреки топлото време, характерно за страната. Прочетох за насмешката, с която вярващите индуси са посрещнали предупрежденията за масови събирания на религиозен фестивал, уверени, че боговете им, почитани от хиляди години, ще ги опазят. Научих за цената, която бе платена от страната – мъртви, носени по течението на свещената река Ганг, без да има кой да ги погледне, загубили живота си, защото са направили греха да изкушат Бога, вместо да се погрижат за себе си – позиция, която наскоро зае и Руската православна църква. Видях за съжаление и някои некрасиви неща, като злорадството на медии от геополитическия конкурент Китай, където поради строгите мерки на управляващата комунистическа партия успяха по-ефективно да се справят със заразата.
Сега вариантът “Делта” е вече в България. У нас има доста преболедували от зимата, поради което още не се е разразил наистина. Но за съжаление, имунитетът от изкарване на болестта не при всички дава трайна защита. Изглежда, че тя трае няколко месеца. Ако не се ваксинираме, болестта отново ще се настани в страната, както бе през зимата, само че още по-рано – вероятно през септември, ако не и още в края на август. Това означава нови препълнени болници, загубени близки, оцелели с трайни поражения – известно е, че ковид19 предизвиква страхови неврози, увредени органи, хронична слабост у онези, които са го изкарали, както и склонност кръвта да се съсирва на тромби, при по-висока честота, отколкото при онези малцина измежду многото милиони имунизирани, засегнати от страничните ефекти на ваксините. За нас от клуба и хората, които се занимаваме с фентъзи и книги изобщо, означава по-малък шанс да се срещаме на живо, практическа невъзможност да издаваме нови неща, сбогуване с любими събития като големите аниме срещи и Панаирите на книгата. И всичко това заради страха, правилно определен преди десетилетия от Франк Хърбърт като mind killer – убиец на съзнанието, каращ ни да виждаме заплахата там, където не е, докато тя се промъква зад нас.
Поради всичко това си позволявам да препоръчам на всички наши читатели и фенове да се ваксинират, както вече направих и аз – в България има много препарати, обслужването на пациенти по болниците е добро, има и достатъчно пунктове, където това да се случи. Иначе ще изкараме още една зима озлобени и затворени в домовете си, а също толкова притеснително е, че ако сме изключение от останалите държави, това ще ни изолира от световната икономика и ще доведе до бедност. В поредицата “Малореон” на Дейвид Едингс магьосницата Поулгара доста безмилостно описа как се контролира зараза – затварят се местата, където има болни и се чака колко ще измрат. Ваксините ни дават шанс да не прибягваме до такива страшни мерки, науката ни предлага вариант, който е по-силен дори от заклинанията на вълшебниците от любимите фентъзи книги. Ако го пропуснем, ще се приближим до заглавията от другия жанр, на ужасите – “Сблъсък” на Кинг, “Лабиринтът” на Дашнър… Не си струва и няма нужда. Нека бъдем смели и отговорни. Нека се ваксинираме. И така да кажем сайонара (от японски – “сбогом”) на коронавируса.
Позиция на Александър Драганов, председател на фентъзи клуб “Цитаделата“
Последни коментари