Даниел Иванов: Фендъмът има нужда от подкрепа и разбиране

daniel ivanov

Даниел Иванов е млад български писател, автор на сборника “Блатна треска” и член на хорър клуб “Лазарус”. Той се съгласи да даде интервю пред Цитаделата, в което говорим за творчеството му, любимите му произведения и очакванията му за бъдещето.

Здравей, Дани! Благодаря ти, че се съгласи да дадеш интервю за Цитаделата. Представи се с няколко думи на читателите ни!

– Здравейте фенове и читатели на Цитаделата, привет и на теб, Сашо. Като за начало първо искам да ти благодаря за честта, която ми оказваш с това интервю, а себе си мога да определя с три думи – дружелюбен, упорит и забавен.

Кога започна да пишеш? Какво те привлече към литературата на ужаса?

– Започнах да пиша съвсем от скоро, може би това се случи през 2014 година, не си спомням с точност, но знам че един конкурс на издателство Гаяна ме вдъхнови за първия ми разказ. А самото начало бе дадено, когато бях на седемнадесет години. Тогава за по-малко от половин година написах два романа, но разбира се качеството на написаното беше доста съмнително. Относно любовта ми към остросюжетните жанрове и конкретно ужасите беше виновен Краля. Бях още хлапе, когато се сблъсках за първи път с него и „Мъглата“ му. Останах изключително очарован, изплашен и радостен.

„Блатна треска“ е твоята първа самостоятелна книга. Разкажи ни нещо повече затова как я написа!

– Самият процес около писането ѝ и самото издаване протече около две години. Гледах да работя по нея главно сутрин, когато се чувствам най-свеж. Водех си редовно записки за героите и събитията. Имаше случаи, в които някой разкази хронологично изпревариха други. Примерно титулния „Блатна треска“ беше започнат първи, обаче завършен последен. Не случайно кръстих книгата на него.

Участва и в сборниците „Сказанията на Стрикса“ от издателство „Иви Пет“. Харесваш ли тази инициатива? Как би сравнил издаването на собствен сборник с участието в книга, в която са издавани други колеги?

– Да така е, участвах и се надявам за в бъдеще също да участвам в подобни проекти. Самата идея е доста смела, но не е нещо непознато за родния фендъм, ти най-добре го знаеш с поредицата ти за мечовете. Даже си спомням как някои читатели определяха поредицата като продължение на тази, на която ти беше съставител. Чест прави на Петьо Русинов, че се опитва да дава възможност за изява на много талантливи български автори някои, от които доста утвърдени имена. А иначе усещането при появата на нещо твое, проект, който си го мислил с месеци, писал дори с години е много вълнуващо, независимо дали е в сборник с други автори или твоя самостоятелна книга. Обаче индивидуалният проект на мен лично ми беше по-мил и обичан.

strix 5

Кое от собствените си произведения обичаш най-много?

– Сложен въпрос… (смея се.) Въпреки, че „Блатна треска“ носи името и на самата книга смело мога да заявя, че „Сблъсък в Амазония“ е най-любимият ми. Той е най-дълъг като обем от всичко, което съм писал досега, но и най-бързо го завърших. Просто докато работех върху него имах чувството, че съм обладан от създания от другия свят. Думите се редяха сами, може би това е творбата ми, която писах с най-голямо желание и вдъхновение.

От доста време си вече в писателския клуб „Лазарус“. Как се озова там?

– Хм, не знам как да го опиша. Бях огромен фен на клуба (и все още съм) и една от мечтите ми беше да се озова в него – да бъда рамо до рамо с автори като теб и другите колеги вътре. На този въпрос отговор по-скоро може да даде Бранимир Събев. Мисля, че ще бъде по-правилно да се обърнеш към него, защото без неговата покана за членство нямаше как да съм част от „Лазарус“.

Човек не може да пише, без да чете. Кои са любимите ти автори? Сънародници ли предпочиташ да четеш или преводна литература?

– Не е тайна, че обичам да чета, а и не вярвам да има автор, който да мрази четенето. (Отново се смея.) Като предпочитания не мога да определя с точност. Чета това, което на момента ми се струва по-интересно независимо дали е от български автор или от чуждестранен. Ала като любими произведения ще ги разделя на преводни и от български автори. От преводните най-любими са ми Ърнест Клайн макар само с една издадена книга, Стивън Кинг, Димитри Глуховски, Робърт МакКамън. От скоро и Матю Райли ме впечатли доста и по-конкретно с„Битката“, също и Греъм Мастертън. От родните творци предпочитания имам към Бранимир Събев, който е моят вдъхновител за това да започна сериозно да се занимавам с писане, ти – Александър Драганов, Явор Цанев, Донко Найденов, който всеки път ме смайва с добротата си и уникалните смразяващи кръвта разкази, Сибин Майналовски и от части Елена Павлова. Казвам отчасти, защото половината и творби са ми много любими, но другата половина не са мой тип.

Фен ли си на филмите на ужасите? Кои са любимите ти заглавия?

– О, разбира се! Обожавам филми на ужасите, макар последно време да нямам много възможност да им се наслаждавам. Хм… любими заглавия… наистина ми хареса новата екранизация на „То“, също много обичан от мен филм е „30 дневна нощ“, мога да добавя още „Хищникът 1 и 2“, както и един сериал – „Странни неща“.

Ти си по-млад автор. Играл ли си компютърни игри на ужаса? Има ли някое, направило ти особено силно впечатление?

– Играл съм игри на ужасите, но по-скоро имам спомен, че съм се борил с тях на телевизионна игра, мисля че беше Сега Мега драйв 2, а играта, която ми направи най-огромно впечатление беше „Пришълецът“. Бях първи клас тогава и тази игра така ме сплаши, че си въобразявах, че се случват странни неща у дома като присъствието на духове, призраци на умрели животни и съществуването на вещици – бях нарочил една съседка. Всъщност тогава цяло лято спах на запалена лампа.

Ти си активен фен в групите на Цитаделата и Лазарус. Какви са впечатленията ти от българския фендъм?

– Да, фен съм и това ми харесва. Има много интересни теми, които се обсъждат, игри и прочие забавления. А относно фендъма мога да кажа, че има нужда от обединение, подкрепа и разбиране между различните фракции.

Според теб кои са основните предизвикателства пред българската жанрова литература?

– Читателите! Според мен най-трудно е да убедим читателите, че жанровете, в които творим са интересни и не са по-малко качествени от останалите.

Какви са личните ти творчески планове за в бъдеще? Може ли в скоро време да очакваме нова книга или поне разказ?

– Плановете са едно, ала реализацията им съвсем различно нещо. На този етап се занимавам с продължение на „Сблъсък в Амазония“ и също пиша роман с работно заглавие „Обирът“, обаче не вярвам дори и в следващата година да излезе втората ми книга. По-вероятно е да зарадвам читателите с още някое произведение в сборник с други автори.

Кажи нещо за довиждане на българските читатели!

– Бъдете себе си, вярвайте в чудеса и не спирайте да четете, ужасът е някъде там и ако се съмнявате в него ще ви спипа неподготвени!

blatna treska

Интервюто взе: Александър Драганов

Оставете отговор