Дагшелгр

Дагшелгр

 

Author: Адурна
Date: 06.10.2008

Някога,преди години,когато Алагезия била млада и Галбаторикс още не съществувал,драконовите ездачи летели свободно.Но нашата история ни връща дори по-назад във времето.Тогава още нямало ездачи,а войната между дракони и елфи била най-кървава.Били тежки времена,земята била осеяна с останките от всяка битка.Елфи и дракони посрещали смъртта си и това сякаш нямало край.Елесмера станало тъжно и подтиснато място,но малко можело да се промени.Всички елфи се подготвяли за нов сблъсък,очаквали следващата заплаха.Само едно младо момиче изглежда не било притеснено.
Това била младата Шин,която вече се бе нагледала на битки.Сравнително млада за елфа,тя дълго време си повтаряла,че тази война е правилна,че по-старите знаели кое е най-добре.Но след поредните тежки загуби не можела вече да крие съмненията си.Докато елфите се прготвяли за битката,тя отишла при един от мъдреците за съвет,но отговорът му не я удовлетворил.
-Трябва да вярваш в способностите на народа си.Нима се съмняваш,че ще победим?
-Не,притеснявам се от това колко още смърт ще има.Не можем ли да решим това по мирен начин?Защо трябва да се бием?-попитала елфата.Мъдрецът бил стар и сигурно някъде дълбоко в себе си още помнел какво е да си млад.Може би затова просто и се усмихнал и заявил:
-Зелена си още,дете.С времето ще придобиеш по-здрав разум.Но сега недей мисли по тези въпроси.Отиди се помоли за успех на нашите воини.-Това разгневило Шин и без да каже каквото и да е станал и излязла от стаята на мъдреца.Вече се бе наслушала на глупави приказки,бе и омръзнало да я третират като малоумна.В своят гняв тя не видяла приближаващата се към нея девойка.Това рядко се случвало на елфи,но все пак се сблъскали.С лекота новодошлата елфа се задържала права,но Шин била прекалено вбесена дори за да се опита.Явно това се сторило забавно на другата елфа,защото и подала ръка и леко,почти незабележимо се подсмихнала.
-По-внимателно,Шинара.Все пак си елфа,не върви да падаш като пияно двергар.-Тя била красива,с дълга червена коса и зелени очи.Слабото и тяло излъчвало бледо сребристо сияние,сякаш окъпано от лунна светлина.От нея извирала грация и ловкост.А грацията била нещо,което винаги липсвало на Шин.
-Простете,Минера свит-кона.Не гледах.-засрамено рекла падналата.
-Сигурно,щом не ме видя.Или съм толкова невзрачна,че дори не ме и забелязваш?-казала тя,без да сваля усмивката от лицето си.
-Не,просто аз….Няма значение,свит-кона.Простете,но ще тръгвам.-след като отръскала песъчинките от роклята си продлжила напред,без да поглежда другата елфа.
-Шинара,недей да се тормозиш.Сама знаеш,че няма да спреш войната,нали?-Изумрудените и очи се изпълниха със съжаление.-Какво възнамеряваш да направиш?
-Не знам още,свит-кона.Наистина не знам.-промълвила Шин и продължила напред,оставяйки Минера сама.
-Винаги си била странна,дете.-прошепнала елфата и също продължила на където и да е тръгнала.
* * *
Нощта била непрогледна,малко звезди се виждали в небето.Обикновено това предшествало жестока битка,или поне така я бяха учили.Сега Шин дори не помнеше кога е било това.Седейки на брега на малкото езеро,тя се чувстваше спокойна.Обичаше да напуска Елесмера и да идва тук.Наистина,костваше и два часа път,но бе свикнала.От години бе идвала тук,когато се чувствала сама.А това ставало често.Погледна отражението си във водата и се зачуди защо не е като останалите елфи.По външност бе като тях-висока,красива.Имаше дълбоки сапфирени очи и златиста коса.Но по характер бе различна от всички.Предпочитеше да борави с меч,а не да пее и да танцува като останалите елфи.Лъкът и стрелите и бяха като брат и сестра,а песните и поезията-почти непознати.Винаги бе мечтала да срещне дракон,да поговори с него.Но и бе казвано,че те са зли създания,който биха я убили на мига.Предполагаше,че дори някога да не е било така,сега със сигурност не би я оставил жива.Шин въздъхна тежко и метна камъче във водата.Загледа се в кръгчетата,които оставяше.Дали и тя не бе като него,незначителна?Искаше и се да вярва,че не е така,но не можеше да се убеди в противното.Усещаше нощния вятър по лицето си.Всяка нощ той бе спокоен,изпълнен с чувствата на горските обитатели,бе спокоен и само понякога се усещаше страх.Но това бе страхът на някое мишле,преследвано от сова,а и скоро той се изпаряваше.Но тази нощ бе различно.Изведнъж лекият ветрец се засили и огромна сянка скри луната.Всъщност не бе чак толкова огромна.Но окъпаното от лунна създание ставаше все по-голямо.Полетът му обаче не бе целеустремен,а и Шин не бе сигурна дали наистина е полет.Нямаше нужда да се взира в него дълго,за да разбере какво е.
-Дракон.-помисли си тя и усети как сърцето и трепна.Имаше представа за драконов полет,все пак бе виждала от далече.Но това беше падане,а драконът щеше да падне близо до нея.Инстинктивно тя понечи да изтегли меча от ножницата му,но нещо я възпря.Щом падаше,значи бе ранен.Тогава може би нямаше да я убие на място.А тя можеше да му помогне.
-Глупачка,ако разберат за това ще те прогонят от Ду Велденварден.Та това е дракон.-каза си тя.-Да,и няма да го оставя така.Поне ще поговоря с него.Каквото искат да ме правят после.
Драконът вече бе достигнал земята и бе изпотрошил доста дървета.Сега лежеше без да помръдва.Елфата си помисли,че може да е мъртъв,но тогава се чу слаб звук,подобен на стон.Шин се приближаваше предпазливо към него.Съществото се опита да я удари с опашка,но тя се отдръпна.Тогава чу гласа му в главата си.
-Няма да позволя да ме убиеш,елфо.Но дори да го направиш,аз ще се погрижа да не се разминеш без поне рана.-Вече бе на такова разстояние от него,че различаваше чертите на муцуната му.Имаше красиви кехлибарени очи,в които се четеше болка и омраза.
-Няма да ти навредя.Искам да помогна.-отговори тя.
-Ха!Да,повярвах ти.Елфа да помогне на дракон?-Драконът издаде звук подобен на смях,но излезе по-скоро като ръмжене.
-Казах ти,че няма да ти сторя нищо.Ще се закълна ако искаш.
-Вашите клетви не ме интересуват.Махай се преди да съм те изгорил.-Отново надигна опашката си.
-Не си ли малко малък за да дишаш огън?-зачуди се Шин.И наистина,в небето изглеждаше колосален,но сега не бе толкова голям.Надали имаше повече от половин година.Това накара елфата да се усмихне.
-Какво се хилиш?И как пък знаеш на колко съм?Да не би вече и умове да четете?Проклет народ!
-Не,но знам доста за твоя народ.И ти знаеш поне нещо за моя,нали?
-Да,знам,че не можете да лъжете на Древния език.
-Тогава знаеш,че няма да те нараня.-Драконът бе отпуснал опашката си,а омразата в очите му чезнеше.На нейно място идваше нещо като срам.
-Хм.Добре,ела по-близо,но без номера,че ще те изгоря жива.-каза драконът.
-Обещавам.-Елфата вече бе точно до муцуната му.Седна на земята и извяди мехлем от джоба си.Драконът потръпна щом го нанасяше,но скоро се успокой.
-Щипе.-пророни той.
-Знам.Това са рани от елфически стрели-каза Шин,когато го погали.-От колко време летиш така?
-И аз не знам.Но не съм ранен само там.
-Да,видях.
-Кога?Тъмно е,а нямаше време да ме огледаш напълно.
-Елфически взор.Или и това не знаеше за нас?-Започваше да се чувства по-удобно до животото.Красивите му тъмносини люспи блестяха на лунна светлина.Зачуди се колко ли би бил красив денем.Погрижи се за останалите му рани,като тази на бедрото бе по-сериозна от останалите,но успя да оправи и нея.Поне с това бе горда-способностите си да лекува.
-Готово.Раната на бедрото ще те боли известно време,но няма проблем.Просто стрелата бе влязла по-дълбоко.А крилите ти са здрави,само леко одраскани,но и тях оправих.Сега ако пожелаеш,ще те оставя да си вървиш.-Стана и се запъти към пътечката за Елесмера.-Но те съветвам да си тръгнеш.Иначе ще загинеш.
-Почакай.-каза драконът.Предишното раздразнение си бе отишло от гласа му.-Защо не извади меч?Все пак съм дракон,а водим война.
-Другите я водят,не аз.Не искам да гледам повече смърт.Сега ще тръг…
-Остани.Би ми било приятно да поговоря малко с теб.Не съм общувал с елфи.Е,освен когато ме стрелят,но ако това е общуване.-Тънки струи дим излязоха от ноздрите му.
-Добре.Някаква идея как да започнем този разговор-попита елфата с леко шеговит тон.
-Като за начало,бих искал да узная как се казваш.-отвърна той със същия тон.
-Шинара.Но предпочитам да ме наричат Шин.
-Така ли те наричат приятелите ти?
-Ако имах такива,да ,така щяха да ме наричат.
-Аз съм Верг.Или поне така ме наричат онези малки елфи.-Това се стори забавно на Шин,понеже знаеше малко джуджешки,а явно драконът не бе и чувал за тях.
-Това са джуджета,а не ефли.
-Аха,и аз си помислих,че ми изглеждат по-различно от вашата раса.-Засмя се той,а след него Шин също.Беше и приятно да води нормален разговор,поне веднъж да се чувства на място.
-Сигурно има още доста неща,които не знам.Би ли споделила с мен?Освен ако не са тайна?-помоли Верг.Очите му бяха невинни като на дете,елфата просто не можа да му откаже.И така седяха цяла нощ и си предаваха един на друг знания.Тя-за горите,за джуджетата,а той-за летенето,ловуването,приимуществото да си по-голям от враговете си.Така и не усетиха как луната се скри зад дърветата и слунцето изгря.Скоро след изгрева и двамата заспаха.Разговорите казаха думата си и изтощението заля и двамата.И поне този път Шин щеше да се чувства добре когато се събуди,да се чувства очаквана.
* * *

Когато се събуди,вече бе започнало да се смрачава.Oгледа се наоколо за Верг,но него го нямаше.Почувства се измамена.Бе го излекувала,бе споделила с него толкова много неща,а сега той просто си бе тръгнал.Шин искаше да го убие,ако го види,но това желамие бързо се изпари.Всъщност и бе по-тъжно,че е загубила единствения приятел,който някога е имала.Само за една нощ се бе почувствала нужна и значима,но това приключи.Изправи се и взе меча си и се отправи към пътеката за Елесмера,когато чу шумоленето на криле.Погледна към небето и видя познатия син дракон да се рее над нея.Усмивката сама се плъзна по лицето и,а и той изглеждаше доволен да я види.
-Отидох да половувам.Мислех,че като се събудиш ще си тръгнеш.Не трябва ли да се връщаш в онзи проклет град?-попита Верг.
-Да,но не липсвам никому.Мога да поостана още.-Настъпи мълчание.Елфата знаеше какво искаше да каже,но не знаеше дали трябва.Накрая,след кратка душевна схватка,тя се реши.-Ако беше отлетял,щеше да ми липсваш.-После се усмихна и извърна глава.
-И ти на мен,елфо.Има ли още като теб?
-Какви?-това не го бе очаквала.
-Еми не знам,като теб.Ти си внимателна,изпитваш състрадание към всички,включително и към дракони.-Видя благодарност в красивите му очи.
-Не.Не знам защо всички искат тази проклета война да продължи.Не можем ли просто….
-Да живеем заедно в мир.-довърши Верг.Сега,под чезнещите лъчи на слънцето той изглеждаше величествен,въпреки сравнително малките си размери.-Елфо,искаш ли да видиш тази гора от високо?-усмивка пробяга по люспестото му лице.
-Имаше предвид…от небето?-Това бе повече,отколкото някога бе очаквала.
-Да.-отговори той и се наклони възможно по-ниско.-Хайде,качи се.Спокойно,няма да те хвърля.Само по-внимателно,да не се нараниш на шиповете ми.
-Нямаш нищо против да те яздя?-наистина озадачена попита Шин.
-Не,поне за теб,благородна елфо,ще направя изключение.
Шин нямаше нужда от втора покана.Успя да се качи на дракона с подобаващата за расата и лекота.Люспите ми бяха доста груби,но елфата беше толкова щастлива,че не им обърна внимание.Обгърна шията му с нежните си ръце и усети как се издигнаха над земята.Ду Велденварден се смаляваше,вече бяха високо в небето.Шин си помисли,че ако се опита,можеше да докосне последните слънчеви лъчи.
-Е,искаш ли малко да се раздвижим,или само ще седим на едно място?-попита Верг с закачлив тон.
-Не е безопасно,може да те видят.
-Няма,ще летим в обратна посока.-И се обърна и залетя обратно на Елесмера.Сега Шин почти не чувстваше близоста на дома и всъщност не я интересуваше.Сега бе важно само едно-тя летеше с дракон.Бе щастлива и свободна.Усети как вечерният бриз разрошваше косата и,как галеше лицето и.Искаше този миг да не свършва.Но тогава чу свистенето на стрела някъде наблизо.
-Издигни се!-Драконът дори не се обърна,а с невероятна скорост се издигна на по-високо и стрелата се размина с него на сантиметри.
-Елфо,стрелят по нас.Трябва да се измъкнем.-Но вече бе късно.Стрели започнаха да се сипят към тях от всички посоки.Верг можеше само да им се изплъзва,но колко щеше да продължи това?
-Не виждат ли,че си тук?Не могат да убият една от свойте,нали?
-Прекалено са заслепени от омразата си към драконите за да видят каквото и да е друго освен теб.
-Ако се снижа,ти ще успееш да скочиш,нали?Ще можеш да се измъкнеш.-Каза той и полетя надолу.
-Не!Ако те оставя,това ще е сигурна смърт!
-Ако останеш и двамата ще умрем.
-Тогава така да бъде,но няма да позволя да умреш така.Ще се измъкнем,ще видиш.-изрева елфата и извади меча си.Ако бе взела стрелите си щеше да е по-изгодна позиция,но сега можеше само да отбива повечето вражески удари.Една,две,три,четири стрели.Ръката и се движеше светкавично,а другата се бе разранила от люспите на Верг.Но не можеше да се пусне.Още стрели.Отби почти всички,но една прониза ръката и и елфата изпусна меча.Сега останаха съвсем открити.В този момент видя как една стрела се бе насочила към хълбока на дракона.Шин се пусна от врата му и се спусна надолу по тялото му и се задържа едвам.Но не можеше да падне.Тогава усети как стрелата се забива в плътта и.Болката бе неописуема.Явно бяха напоили стрелите с отрова.Почувства как се отпуска и как щеше да полети надолу.Но Верг направи маневра,която я изкачи към врата му.Тя се хвана с двете си ръце,който вече бяха толкова раранени,че не се виждаше друго,освен кръвта по тях.Нов залп от стрели се издигна към тях.Драконът се опита да ги избегне,но една го уцели в крилото,а друга малко по-далече от сърцето.Създанието нададе умопомрачителен вой и започна да пада.Шин отново усети ветреца по лицето си,но сега бе примесен и с кръв.Чия?Нейната или неговата?Вече нямаше значение.Когато почти достигнаха земята,елфата се пусна и падна на около два метра от Верг.Тялото му се изви изящно преди да застине.Колкото и да я болеше.тя се изправи и закуцука към него.Мислеше.,че е прекалено късно за да направи нещо,но той още дишаше.Тежко и очевидно болезнено,но все пак беше жив.
-Елфо,изчезвай!Ще те намерят тук.Тръгвай,преди да са дошли.
-Няма да дойдат.-усети как очите и се изпълват със сълзи.-Стрелите бяха напоени с отрова.От цветето среднощниче.Няма противоотрова,а дори да имаше,тази отрова действа за десет минути.Скоро ще заспим завинаги.
-Не мислех,че ще свърши така.Че така ще умра.-дишаше все по-тежко,но някак успя да се усмихне.-Че ще умра редом до елфа,при това като приятел.
-И аз не очаквах такава смърт.Но изживях мечтите си.Ти имаше ли мечта?-Една сълза се спусна по бузата и и се примеси с кръвта от драскотините и.Когато падаше във въздуха бе станала червена.Вече нямаше слънце,но тя бе огрята от нежното нощно сияние.
-Имам само една.Нали ти казах,че се казвам Верг.Не знам дори какво значи.Бих искал да си избера име.Мое решение,не на дребните елфи.
-Верг няма точен превод.Значи отваращение.Не ти подхожда
-Ха!Значи това било.Е,не ми допада особено.-каза драконът и се засмя.Елфата не се сдържа и заплака.Не искаше той да умира така,без дори да има име.-Хей,Шин.-елфата вдигна глава.Никой не я бе наричал така.-Нали така ти казват приятелите?Спокойно,скоро ще се свърши.
-Кое?Ние ли?Или войната?
-И двете.Но аз не страдам сега.Имам някого до себе си.Важен другар.-Елфата се усмихна.Вече знаеше какво може да направи за него.
-Какво ще кажеш за името Фрикай?
-Харесва ми.Какво значи?-Очите му вече бяха започнали да се затварят,а и Шин бе започнала да вижда размазано.Приближи се към него и го обгърна с ръце.
-Значи ‘приятел’.-Една сълза капна на муцуната му.
-Приятел.Харесва ми,Шин.-И затвори очи завинаги.Спря да диша и Шин вече не усещаше сърцето му.Нейният пулс започна да отслабва,затрудняваше се да диша.
-Да.И на мен.-промълви елфата и се присъедини към дракона във вечен сън.
Така седяха цяла нощ,а някъде,далече от тях се водеше битка между дракони и елфи.И никой не усещаше,че са загубили две прекрасни души.Никой не усети,че това бе сътворението на драконовите ездачи.

Оставете отговор