Господаря на мрака

master of darkness

През миналата седмица започнах да правя преглед на класически книги-игри, тъй като този формат бе една от първите ми фентъзи мании. След като обърнах внимание на “Свръхразум” от Бъртрам Устър и “Огнена пустиня” от Любомир Николов, реших да започна тази седмица, като ревюирам “Господаря на мрака” от Джордж М. Джордж – още едно от любимите ми заглавия.

Когато отваряш страниците на тази книга, биваш прехвърлен във вълшебен свят, изправяйки се срещу неговите Господари, всеки от които владее някаква природна стихия. Те ти разкриват, че един от тях, Господаря на Мрака, ги е предал, отмъквайки вълшебния Жезъл на Властта. Без да могат да напуснат крепостта си или да намерят боец в своя свят, който да го спре, те са извикали чуждоземец – теб. Сега ти можеш да избереш дали да откажеш приключението, или да приемеш вълшебните им дарове и да потърсиш изгубения Кристал на познанието. Ако се съгласиш и тръгнеш да ги спасяваш, те чака дълъг път, пълен с опасни приключения и срещи с чудновати същества – от забавните горски джуджета до страховитите трол и върколак…

Джордж М. Джордж е псевдоним на български автор, който е един от най-плодотворните и обичани творци на книги-игри у нас, а “Господаря на мрака” е дебютът му, който още помня как навремето изиграх за един следобед, веднага след като си закупих книжката. Тя бързо се превърна в моя любимка, като причината затова е в приятната приказна атмосфера, четивния и вкусен стил на автора, великолепното издание на ИК “Плеяда”, което блести с корицата на художника Димитър Стоянов и разкошните вътрешни илюстрации на Евгений Йорданов. Сега, когато си я припомнях забелязах и някои бъгове – голяма част от действието в началото върви без избор на играча, а трудността е много неравномерно разпределена (лесно, лесно, после избор, където в две трети от ситуациите умираш). Тези неща обаче няма как да убият носталгичното, прекрасно чувство от преиграването на тази книга.

Отделно от споменатите неща, аз лично държа и известно извинение на Джордж, тъй като “Господаря на мрака” оказа доста голямо влияние на мен и като писател, до степен, че някои от ситуациите в първата ми поредица “Хрониките на Ралмия” са, ами, хмм, вдъхновени от неговата книга. Пиша това нещо, за да му благодаря за това, което ми е дал като емоция, до степен, че започвайки собствените си авторски опити, съм стъпил върху произведението му.

Като цяло “Господаря на мрака” е страхотна книжка и едно от златните произведения на българските книги-игри. Джордж М. Джордж има и продължение, “Древното зло”, което също искам да представя тази година, но понеже не съм сигурен къде точно е забито в огромната ми библиотека и дали изобщо е част от нея, може да се позабавя с ревюто му. Радвам се обаче, че успях да ви представя първата част – наистина е специална за мен.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор