Българското фентъзи не е чак такава сила, че да има много заглавия, които бихме нарекли класика, но едно от тях безспорно са книгите-игри “Господарят на зверовете” и “Трите камъка на съдбата“. Написани от Любомир Николов-Нарви под псевдонима му Тим Дениълс за издателство “Астрала” през 90-те, по-рано тази година те отново се появиха със знака на “Протон”, а в днешното ревю ще се върнем към епичния им сюжет.
Господарят на зверовете
Ти си млад сирак, успял след дълго обучение да се сдобие със силата на Повелител на формите – избрал си три животни, в които умееш да се превръщаш. За жалост при завръщането ти у дома научаваш ужасна истина – родното ти село е изпепелено, а жителите му изклани. Отговорна за това злодеяние е новата власт в непревземаемата крепост Арбустил, която измъчва народа с непосилни данъци. Всички те предупреждават да не се захващаш с тези хора, че съдбата ти на сиромах е да се примириш. Но ако имаш смелост, ще се отправиш на изпълнен с опасности път, за да отмъстиш и да освободиш хората от наложения им гнет…
Като малък обожавах “Господарят на зверовете” защото един от вариантите, който избрах тогава и сега, бе да се превръщам в лъв, а аз от малък съм фен 🙂 В действителност обаче книгата има и други достойнства, като основното е приятният, вкусен стил на Любомир Николов – Нарви, потапящ те неусетно в атмосферата на неговия свят. Няма толкова сладкодумни автори, нямаше ги и тогава, а сега, при опростения съвременен език пък съвсем. Сюжетът е класически, но за мен това винаги е било по-скоро плюс, а не минус. Светът е по своему оригинален, влиза във фентъзи тропите, но избягва най-тежките клишета, а магическата система е оригинална и добре балансирана от автора. Трудността не е висока, като винаги правилното е да заложиш на моралната постъпка, поне когато статистиките ти го позволяват. Финалната битка с босовете си е трудничка.
Като цяло това е чудесно фентъзи, което и до ден днешен може да се прочете с удоволствие и се радвам много, че е достъпно на хартия и за новото поколение читатели.
Трите камъка на съдбата
Втората част от поредицата “Господарят на зверовете” те посреща като владетел, управляващ справедливо от крепостта Арбустил, когато старият ти учител идва и предупреждава за ужасна опасност – твой стар враг е открил Трите камъка на съдбата, опасни талисмани, останали от древно зло. Сега ще трябва да се отправиш на смъртоносно пътешествие, за да ги намериш и предотвратиш възраждането на ужасната сила от миналото, а както уменията, така и съобразителността ти ще бъдат поставени на върховно изпитание…
Тази книга малко ми напомня на “Властелин!” от Марк Смит и Джейми Томсън, не само защото отново влизаш в ролята на владетел, но и защото трудността рязко се увеличава и повечето грешни решения водят до смърт. Това ще допадне на хардкор геймърите и ще стресне всезнайковците, смятащи Любчо за прекалено благ, защото макар и тук моралните избори на играча да помагат, те не му гарантират сами по себе си победа. Единствената критика е, че на едно място ми се стори, че сред животните, които си избрал трябва да има конкретно, което od ти върши работа, а това означава, че ако го нямаш си се обрекъл на загуба още преди началото на първата книга. Може и да бъркам, ако не е сериозен недостатък като геймплей.
Но като книга “Трите камъка на съдбата” си носи духа на фентъзито, характерно за Любомир Николов – Нарви: вкусно написано, с класически и вълнуващ сюжет, с опасни злодеи и множество битки и обрати. Заради такива книги обикнах жанра, с такива си го и припомням вече като голям.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари