Гората на демона

demon's woods

Гората на Демона” е книга-игра от българския писател Любомир Николов, която излиза на родния пазар през 1993-та година, когато издателство “Плеяда” я пускат под популярния му псевдоним – Колин Уолъмбъри. Тя е третата част от трилогията за дърваря, след “Огнена пустиня” и “Замъкът на таласъмите”. По мое лично мнение, тя е и едно от най-добрите неща, които авторът е писал в цялата си плодовита кариера.

Преди много векове прекрасната кралица Алгиона сътворила Кристалната градина във вълшебната Дъбрава на покоя. За съжаление обаче трудът й бил съсипан от огнения демон Зардинакс, който хвърлил зла магия над двореца й. Във времето, когато тази история започва, съществува само обитаваната от чудовища Безмълвна гора, из която броди демонът – враг на всичко добро и красиво. Вълшебникът Сиян опитва да го унищожи, ала Зардинакс пресича опитите му и го разкъсва. Единствената надежда е някой да намери живата вода, скрита в Кристалната града. Този някои си ти, читателят, влязъл в образа на смелия дървар, победил магьосника Агамор и Царя на таласъмите. Ала Зардинакс е много по-опасен враг и от двамата…

“Гората на демона” е изключително амбициозна книга-игра и в някакъв степен върхът на традиционното направление във формата. Системата й, подобно на “Огнена пустиня”, остава силно повлияна от западната поредица “Битки Безброй” както като правила на битките, така и по конструкция на играта. Героят ти трябва да премине през определени маршрути и да си набави важни предмети, за да успее да извърши мисията си. Все пак обаче Николов няма злостта, с която пишат Йън Ливингстън и Стийв Джаксън, затова има повече от един вариант за успешно превъртане. Играта не е никак лесна, но не е и невъзможна за превъртане. Единственият й минус е възможността да попаднеш в лабиринт от епизоди, в който събитията се повтарят, но това означава, че не следиш действието особено внимателно.

Литературата в “Гората на демона” е на много високо ниво. На върхово. Докато я четох си дадох сметка колко много е повлиял Любомир Николов на начина, по който си представям как се пише фентъзи изобщо – в подбора на думи, в конструирането на изреченията, в светоусещането, даже и в светостроенето. “Гората на демона” е вкусна за четене, има атмосфера, епизодите са по-дълги, героите си разменят смислени реплики. Наскоро си мислех, че е престъпление как след края на книгите-игри нашите издатели отказаха да използват таланта на авторите им, като ги насочат към фентъзито. Въпреки това, в едно заглавие като “Гората на демона” се вижда, че у нас е имало творци, чиито талант действително може да се мери със западните автори, способни да измислят сюжети, звучащи универсално, а не провинциално – проклятие за много творци от малки държави, но не и за Колин.

Изданието е чудесно. За младите читатели, особено когато посягат към игра, винаги има значение и оформлението, а за него “Плеяда” са се постарали. Корицата на Димо е просто епична, би стояла отлично на всяко приключенско фентъзи, а вътрешните илюстрации на любимеца ми Ивайло Иванчев са на висота, по прекрасен начин визуализират главния герой и различните му чудовищни противници, като Зардинакс е особено отвратителен и отблъскващ.

“Гората на демона”, освен всичко друго, е и най-добрата книга от трилогията за дърваря и за мен финал на историята, макар канонично да има още книги за таласъмите. Това е най-голямото приключение на героя, най-добре написаното, най-отчаяното, най-трудното, но и с най-голямата награда на финала, блестящ завършек на епична история, каквото мисля, че дори авторите на неинтерактивна фентъзи литература се затрудняваме да разкажем в наши дни. Тя е класическо заглавие и според мен дори днес, подир толкова много години, не просто си заслужава четенето, но би било хубаво, ако има някакъв начин, да бъде преведена и на английски. Фендъмът днес е по-малък, но вярвам, че феновете на “Битки Безброй” биха оценили такава разкошна история. Може би подобно нещо остава в сферата на мечтите, но ако има нещо, на което книгите-игри са ни научили, то е да мечтаем.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор