От декември 2015 насам, когато по кината излезе “Епизод 7” от “Междузвездни войни”, между Холивуд и зрителите започна странна война. Старото и златно правило, че клиентът винаги има право отстъпи пред индоктринацията, която продуценти и сценаристи опитаха да наложат силово по линия на тъй наречената политкоректност, според която жените и чернокожите трябва да са добрите, а белите мъже – лошите. До скоро тази война вървеше с променлив успех, като либералните фенове подкрепяха новата догма, а консервативните я отхвърляха. 2023-та обаче изглежда е годината, в която на всички им писна.
Едва ли има компания, при която това да личи по-ясно, отколкото при “Дисни”. Стогодишният юбилей от създаването на корпорацията се превърна в низ от провали. Всичко започна още с излизането на третия Antman, който трябваше да даде бляскаво ново начало на поредицата по комиксите от “Марвел”, но се оказа претоплена и развалена версия на “Трон: Заветът”, приета хладно от зрителите. Малко след това актьорът на новия велик злодей Канг се оказа обвинен в домашно насилие и внимателно изгражданите планове за трета фаза на света, познат ни от “Отмъстителите” отидоха по дяволите. Не се оцени добре и новата версия на “Малката русалка”, със странната на вид с изпъкналите си очи чернокожа актриса в главната роля по датска приказка. От “Дисни” първо обвиниха зрителите в расизъм, а после опитаха да се държат смело, като казаха, че са си избили разходите – задача, достойна за самиздат от български автор, а не за голям холивудски хит. В края на годината обаче не можеха да изпълнят дори тази скромна цел с новата си анимация “Желание”, уж вдъхновена от средиземноморските приказки, но пак с тъмна девойка в главната роля, срещу зъл бял крал. Този филм се превърна в унищожителен провал за компанията, излязъл на загуба от стотици милиони долари.
Такава беше съдбата и на “Капитан Марвел 2”. Първият филм от поредицата бе хитро позициониран между “Война без край” и “Краят”, поради което взе един милиард долара приходи и заблуди “Дисни”, че антипатичната героиня на Бри Ларсън е действително популярна. Вторият филм, когато към нея прикачиха още цветнокожи девойки, се превърна в най-слабия филм в историята на “Марвел” и отбеляза още няколкостотин милиона минус за компанията на Мики Маус. Към това може да се добави и неуспеха на сериала “Асока”, разбил веднъж и завинаги илюзиите, че тази героиня е на нивото на Анакин и Оби-Уан. Гледаемостта й е сравнима с тази на останалия сравнително неизвестен за широката публика “Андор”, далеч зад губещия популярност с всеки следващ сезон “Мандо”. Заслугата за това е на Катлийн Кенеди, която лятото съсипа още една поредица с петия “Индиана Джоунс”, където главният герой бе затапван от поредната нахална кокона. Този филм имаше бюджет колкото епизодите на “Аватар”, но феновете предвидливо не го гледаха. Изчислено е, че загубата на “Дисни” от всички тези тояги възлиза на милиарди и им остава да се кръстят същата картинка да не се повтори и с новия сериал по “Пърси Джаксън”. Там кастингът също е сгрешен, но поне главният актьор е с коректен етнос.
За “Дисни” обаче остана студената утеха, че не са сами в нещастието си. “Уорнър” също удариха дъното с не един, не два, а три много тъпи и не гледани от никого филми на DC. Началото на мъките им през тази година бе дадено от втория филм за “Шазам”, в който още по-смотаният според трейлърите главен герой се би с отбор от зли бабички. Никой нито от Цитаделата, нито от публиката провери как изглежда този сюжет на голям екран и приходите му останаха като на арт филм, но без да е на същото качество. След това дойде “Флаш”, в главната роля на който участваше криминално проявеният, но небинарен в джендър отношение Езра Милър – причина никога отношенията с него да не се прекъсват, както стана преди това с Джони Деп. Филмът струваше четвърт милиард и бе със сценарий, силно повлиян от прищевките на актьора. Почти никой не го гледа, аз опитах да го пусна и се отказах на десета минута. Негледаема история за всесилен смотаняк. В този дух беше и “Синия бръмбар”, който започна мощно да пропагандира откровен комунизъм през своите герои мексиканци, а едно любимо геройче от анимациите бе представено като пълен мухльо. Но и този филм отбеляза греда в бокс-офиса. Нито една от трите ленти не доближи нарочения за провал “Черния Адам” със Скалата, а колективните загуби са такива, че се говори за фалит на “Уорнър” и закупуването им от още по-голяма компания. Между другото, такива новини лятото се чуваха и за “Дисни”, апетити към които имат “Амазон”, та ще видим дали тези корпорации ще оцелеят след поредицата си от лоши решения.
“Хасбро” също не я прокопсаха. Първо вложиха огромни суми в екранизацията по ролевите игри “Подземия и дракони”, за да каже екипът на филма седмицата преди премиерата му, че той е нарочно направен, за да уязви мъжете и да покаже колко по-добри от тях са жените. Резултатите бяха предвидими – слаба гледаемост и нисък бокс-офис. Поредният, може би последен опит една велика фентъзи вселена да бъде пресъздадена на кино пропадна. Още по-болезнен беше провалът на новия “Трансформърс”, заснет с мощен афро каст и отново с тънка пропаганда колко е лош капитализмът. Амбициите за връщане към златните времена на поредицата откъм бокс-офис останаха без покритие – не само, че филмите с Шия Лабьоф и Мегън Фокс остават недостижими като гледаемост, ами “Възходът на зверовете” остана зад оплютия навремето пети филм “Последният рицар” и трогателния, но считан за по-камерен “Бъмбълби”. Ударът върху разпространителите “Парамаунт” беше сериозен, а за “Хасбро” остана да направят масивни съкращения в екипа си. Както гласи една американска поговорка, животът е труден, а когато си глупав дори повече.
През годините много пъти сме говорили за това колко пагубна е политиката на Холивуд, насочена срещу демографска група, която е ключова за жанра и на всичкото отгоре по същество представлява расизъм и сексизъм с обратен знак. Даже политическият сайт “Консерваторъ” беше препечетал една от статиите ни, а по-късно и други дейци подеха тази тема, като днес най-активен в критиките си към политическата коректност е Ейдриън Уейн. Дори нейни защитници се сепнаха от нея през последните месеци, когато активисти на любимото им движение “Черните животи имат значение” се солидаризираха с терористите от “Хамас”, извършили кървав атентат в Израел, позор, сравним с този на “традиционалистите”, подкрепящи опитите от последните години за реставрация на СССР.
Ние не сме сменили позициите си, но точно когато е най-лесно да се хейти, предпочетохме да вършим трудната работа в търсене на читави произведения, които оставят феновете щастливи и въодушевени, а не обидени и угнетени. Затова продължаваме да отразяваме най-интересното от света на анимето, откриваме нови и нови поредици на ужаса, където видим смислено нещо и в по основните жанрове, винаги удряме едно рамо, както с анимациите на DC, холивудската адаптация по “Рицарите на зодиака” или новия сериал One Piece на “Нетфликс”. И предвидимо, в някои от тях има образи от любимите на политкоректността демографски групи, но представени адекватно. Като Сиена от Terrifier 2, която струва повече от всички нови героини на “Дисни” взети заедно или Луфи, изигран от чаровния мексикански актьор Инаки Годой така, както трябваше да бъде представен и Хайме в “Синия бръмбар”.
При всичко това не можем да не коментираме, че това, което се случва в момента не може да продължава. Като че ли и Боб Айгър, могъщият шеф на “Дисни” го разбра, признавайки в доклад пред притежателите на акции, че авторите в компанията са забравили това какво работят и вместо да печелят зрители, са се заели с правене на политика. Но не е само това. Холивуд е фабриката за мечти, а още във времената след Втората Световна Война американският посланик във Франция признава, че най-успешните дипломати на Щатите са Мики Маус и Доналд Дък. Днес, когато либералният демократичен ред по целия свят е подложен на сериозно предизвикателство от авторитарните режими, точно тази мека сила се хаби за глупости. Ама за пълни глупости. Защото едва ли белите момчета, които четат комикси са хората, които осъществяват потисничеството в съвремението ни. Те просто имат нужда от свои блянове, позволяващи им да се почувстват добре поне за малко след поредния тежък работен или учебен ден. Отнеме ли им се тази утеха, те ще станат апатични към защитата на един режим, на който изглежда му пука за всяка болка, освен за тяхната. А тогава силите, които действително осъществяват потисничество, може и да спечелят.
Статия на Александър Драганов
Последни коментари