Когато “Годзила срещу Конг” излезе през 2021-ва година, не го гледах, тъй като не бях останал никак доволен от предшественика му. Но малко преди излизането на следващата част реших да дам шанс и не останах недоволен – това си е много добър фантастичен екшън със здрави битки между чудовищата.
В опит да бъде спасен от битки с могъщия титан Годзила, огромният и също толкова силен Кинг Конг живее скрит в изкуствен резерват, който обаче му отеснява с всеки изминал ден. В това време другото чудовище, някога спасило хората от страховития Гидора, се обръща срещу вида ни и напада компания, разработваща роботи и в същото време търсеща проход до Кухата земя, свят, скрит дълбоко в недрата на планетата. Когато учени решават да използват Конг, за да им помогне да намерят това тайнствено селение, те не подозират, че спонсориращите начинанието имат пъклен план за разработване на изкуствено чудовище, още по-силно от Годзила. Но макар идеята да е то да върне на човечеството статуса на водещ вид сред обитателите на Земята, резултатът ще е съвсем различен…
Досегашните американски филми за Годзила обикновено губеха твърде много време в човешки драми, но тук не е така. Вярно е, че има някакви сюжети с хора, но първо, сред тях има персонаж на великолепния Александър Скарсгард, който се справя чудесно с ролята си и второ, те са само колкото да вържат сцените със срещите между титаните. Битките на Годзила и Кинг Конг са много добре направени и на светло, така че се виждат ясно, а не всичко да е потънало в мъгла и дъжд, както предишните части. Появата на Мекагодзила като финално чудовище в историята е направена страхотно и макар донякъде да пунтира ролята на Галватрон в “Трансформърс – Ера на изтребление” бих казал, че резултатът е много добър.
Като цяло “Годзила срещу Конг” е чудесен филм за любителите на епични битки и ме убеди да дам шанс на следващата част от поредицата!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари