“Говори с мен” е австралийски филм на ужасите, дело на режисьорите Майкъл и Дани Филипу. Той направи премиера на прочутия фестивал за независимо кино в Сънданс, след което набра популярност и получи широко разпространение, достигайки и нашата родина. Причината за успеха му е съвсем проста – просто става дума за много добре направен хорър.
Когато младеж на име Коул отива да прибере брат си Дъгет от купон, на който нещата са се объркали, той не подозира, че най-близкият му човек първо ще го нападне с нож, а после ще се самоубие. Каква е причината затова ще научи Миа, 17-годишно момиче, което почти живее в семейството на приятелите си Джейд и Райли. Майка й е починала след самоубийство и Миа тежко преживява това, като опитва да преодолее депресията с помощта на купони. На един от тях тя се съгласява да участва в игра за викане на духове, но преживяването толкова й харесва, че се зарибява по него, заедно с цялата компания. Така обаче, от чиста лигня, групата тийнейджъри ще привлече към себе си злото, сполетяло Дъгет…
“Говори с мен” е изпипан филм на ужасите с много добро темпо и чудесна игра на актьорите, като най-известното име сред тях е това на Миранда Ото (“Властелинът на пръстените”, “Анабел: Сътворение”), изиграла майката на Джейд и Райли. Персонажите са типичните за осемдесетарските представители на жанра глупави пубери, но разликата е, че за разлика от “Петък 13-ти” например, тук сценарият е достатъчно добър, че да те накара да ти пука за тях. Софи Уайлд се справя убедително в ролята на Миа, като хем ти е жал, хем те е яд на нея. Александра Дженсън също е чудесна като първоначално държащата се глуповато, но после стреснала се Джейд, а Джо Бърд е може би най-добрият от младите с изпълнението на изтеглилия къса клечка Райли, макар че и Отис Джанджи е готин като Даниел, имащ интимна интрига и с двете момичета. Що се отнася до привиденията, те са шокиращо отвратителни и едни от най-злите, които съм виждал на голям екран, макар че като недостатък бих отбелязал отсъствието на ярък и запомнящ се централен антагонист, какъвто е Бугул в “Греховен” или Червеноликия в “Коварен капан”. Финалната развръзка също е малко претрупана и една идея по-гадна, отколкото трябва. Според мен това издава липсата на опит у режисьорите, които до този филм са правили основно клипове в YouTube. Въпреки това талантът им е налице и очаквам с голям интерес следващите стъпки в кариерата им.
“Говори с мен” е силно филмово предложение, допълващо и без това изключителната програма на хорър жанра през киносезон 2023.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари