23-тите годишни награди на Цитаделата вече са в историята. Предните два дни Ви представихме победителите и церемонията по награждаването, а днес се спираме подробно на гласуванията категория по категория, като ще започнем, както съветват римляните, от началото. Преди да продължим обаче трябва да се има предвид, че и за това издание на наградите функционираше Правилото на Баланса, според който всяка поредица има право на само една номинация за всичките девет категории, подлагащи се на публично гласуване. Това правило се прилага, за да не се постига излъчването на доминатор, който да спечели множество трофеи и така да намали интереса към отделните категории или обратното, силно произведение да остане няколко пъти на второ място.
Първата награда, която се гласува от Цитаделата беше в категорията за Сериал на годината. Това гласуване премина при висок като за първи вот интерес, но не успя да доведе до оспорвана битка за първото място.
Както става ясно от тази графика, “1899” печели наградата убедително, с доста по-висок резултат от другите двама кандидати взети заедно. В абсолютна стойност резултатът на “1899” е втори по сила за всички награди.
Класацията за Аниме на годината предизвика някои критични коментари, защото за 2023-та заложихме на изцяло нови номинации, а не на утвърдени поредици. Активността бе малко по-ниска от тази за Сериал, но по-висока, отколкото предната година за Аниме. Така мисля, че правотата на решението ни се защити.
Както виждате и тук резултатите са в полза на единия от кандидатите, който събира, макар и с малко, повече от другите двама взети заедно. Това е поредицата The Marginal Service с участието на Мамору Мияно в главната роля. Интересно е да се отбележи, че това е четвъртото поредно аниме с участието на Мамору, което печели трофей от Цитаделата след “Седемте смъртни гряха”, Free! и Dragon Ball.
Третото гласуване беше в категорията за Герой на годината. То бе второто по сила за всички награди, като за дълго време изглеждаше, че всъщност ще остане най-масовото. За разлика от предните два вота, то донесе изключително малка разлика между основните претенденти.
Както се вижда, макар Харука Нанасе от Free! да печели в абсолютна стойност повече гласове от The Marginal Service, разликата, която има с Деймиън Уейн от “Батман” е съвсем малка, особено сравнение с резултата на третия Сея от “Рицарите на зодиака”. Това означава, че Хару е спечелил с по-малко от половината подадени гласове, нещо, което е възможно, когато номинациите за даден вот са повече от две. С тази победа Харука Нанасе задържа титлата в категорията за Герой на годината в ръцете на аниме фендъма, а за представителите от комиксите на DC остава разочарованието от още едно второ място след това на Супермен през 2020-та (тогава загубил от Оптимус Прайм).
Класацията за Злодей на годината този път включваше представител на екстремния хорър и от дистанция на времето мога да кажа, че това до известна степен потисна гласуването сравнение с предните три категории.
Интересно е да се наблюдава, че повечето гласоподаватели всъщност не са подкрепили кандидатурата на победителя, но са се разделили между по-умерения хорър, представян от “Коварен капан” и екшън фантастиката, участваща с най-новия епизод на “Трансформърс”. Това позволява на Арт от Terrifier да спечели победата при все изключителната бруталност на персонажа. Успехът обаче е много голям за филм с бюджет от 250 хиляди долара, които при конкурентите вероятно биха покрили сумата за кетъринг по време на снимките.
Нормално е класацията за Международен хит на годината да привлече по-малък интерес спрямо другите категории, тъй като става дума за книги, които не са излизали на български език. Това обаче не попречи този вот да излъчи достатъчно убедителен победител.
Convict на Майкъл Коул печели повече гласове от другите двама кандидати взети заедно. Книгата за извънземния убиец, издирван в хиляда свята определено си заслужава вниманието, но за читателите, търсещи препоръка за това какво интересно може да се издаде у нас определено е направила впечатление и ефектната корица, напомняща на филма “Хищникът”.
Наградата за Автор на годината привлече най-слаб интерес от програмата ни. Причината затова е вероятно в твърде различния профил на тримата участници, тъй като е много трудно да се сравняват автор на манга, писателка на детски книги и наскоро екранизиран хорър творец.
Виждаме, че победителят е бил избран с по-малко от половината гласове и нисък като абсолютна стойност резултат. Все пак обаче Накаба Сузуки печели титлата за поредицата си “Седемте смъртни гряха” и запазва категорията за творците от Изтока. Времето обаче ще покаже дали след няколко поредни победи на автори, познати с аниме адаптациите си този модел вече не започва леко да се изчерпва. Дори и да е така обаче не е съвсем ясно какво може да го замени.
Класацията за Книга на годината отбеляза завръщане към високия интерес от първите няколко категории и това със сигурност се дължи и на участниците, като в два от случаите авторите са познати и са печелили преди награди в Цитаделата (при Рик Риърдън много такива), а в третия става дума за популярния в България формат на книга-игра, продължаващ историята на обичана детска книжка за порасналите й фенове.
За “Пърси Джаксън” това е петата победа в историята на категорията, с което авторът му Рик Риърдън излиза начело във вечната ни ранглиста, откъсвайки се от Стивън Кинг и Дж.К. Роулинг, имащи по четири победи. Знаменателно е, че “Егмонт” печелят тази категория за десети път, постижение, което ги прави чувствително по-успешни от който и да е друг издател в Цитаделата. На този фон не е от такова значение, че “Бокалът на боговете” има по-малко от половината гласове, тъй като и индивидуално резултатът му не е никак лош, а преднината пред отделните претенденти е солидна.
Дългата триседмична пауза между Коледа и Ивановден се отрази благотворно на избирателната активност и категорията за Игра на годината се отличи с третия по сила общ резултат измежду деветте ни категории, нещо, което е впечатляващо предвид скъпотията на предлаганите за конзоли заглавия.
Както се вижда от резултатите, има високо напрежение между първия и втория, като Hogwarts Legacy печели с минимална преднина пред Baldur’s Gate 3 и по-малко от половината гласове. Това обаче е изключително силен като заявление резултат, с който българските фентъзи фенове категорично отхвърлят опитите Дж.К. Роулинг да бъде отричана заради подкрепата си за реалността на биологичния пол. Също така, тази категория е една от малкото награди, които досега “Хари Потър” не беше печелил и фактът, че е извоювана срещу заглавие от великия свят на Forgotten Realms е забележителен. Що се отнася до Спайдър-мен, за съжаление той търпи негативи от решенията на “Марвел” през последните години по посока политкоректност и така остана неконкурентен. Все пак обаче участва, нещо, което не може да се каже за други някога силни поредици в Цитаделата като Средната земя и “Междузвездни войни”, посечени от редакционните политики съответно на “Амазон” и на “Дисни”.
Макар категорията ни за Филм на годината да е най-разпознаваема, в последните няколко години тя всъщност не събираше най-много гласове и изглеждаше малко вероятно това да се промени точно сега предвид стеснения профил на номинирани, всички избрани от жанра на хоръра. Това сходство обаче явно изигра положителен ефект и класацията премина бариерата от 50 гласа, с която стана и най-успешната за цялото гласуване, като излъчи и най-силният като абсолютна стойност победител.
Въпреки това веднага прави впечатление колко оспорвано е било гласуването и колко минимална е разликата между “Нощна смяна във Фреди” и “Призраци във Венеция”, далеч по-малка от резултата на “Екзорсистът на Папата”, завършил на трета позиция. Победата на “Нощна смяна във Фреди” не е изненадваща предвид това, че той е по-успешен от “Призраци във Венеция” като бокс-офис, но все пак става дума за първа част от адаптация по поредица независими игри срещу трета по роман на Агата Кристи и това прави цялостното му представяне забележително, отделно, че е и втора победа в категорията за хорър след първата част на “То” през 2017-та, както и първа в историята на тази категория в Цитаделата за филм, режисиран от жена – Ема Тами.
Като цяло жанрът на ужасите, въпреки някои издънки през годината като “Монахинята 2” и “Екзорсистът: Вярващият” се представи повече от добре и на фона на шумния провал, отчетен при повечето продукции за супергерои успя да окупира цялата класация и да излъчи обичан шампион и достойни подгласници. Изглежда малко вероятно тази доминация да се повтори и догодина, предвид идващите втори части на “Дюн” и “Цар Лъв”, но за 2023-та година хорърът определено беше най-силен и се открои като водещ в наградите на Цитаделата, макар и с малко, но пред доминиралите предните две години азиатски произведения и завърналите се изненадващо класически фентъзита за “Хари Потър” и “Пърси Джаксън”. Защото дори в тяхното присъствие големият победител се оказа “Нощна смяна във Фреди”!
Последни коментари