Гилгамеш

Гилгамеш е митичен цар от древен Шумер и главен герой в най-старото литературно произведение, откривано някога от човечеството. Той бил владетел на величествения град Урук, за който се разказвали множество легенди. Според историците е живял някъде между 2500 и 2800 година преди Христа – тоест преди близо 5000 години. Въпреки огромната дистанция на времето, неговото име е запомнено, а преданията за делата му са оставили незаличим отпечатък върху цялата човешка литература оттогава до днес.

Гилгамеш царувал над Урук и издигнал колосални стени около него, като принуждавал хората да работят до изнемога и ги измъчвал безмилостно. Силата му била толкова заплашителна, че никой не дръзвал да му се опълчи. За да го накажат за неговата гордост и тирания, боговете създали героя Енкиду, който израснал сред дивите зверове. Енкиду бил изпратен към Урук, за да премери сили с Гилгамеш, а осанката му била толкова внушителна, че по пътя хората често го бъркали със самия владетел. Когато двамата най-накрая се срещнали в жестока битка обаче, това дало началото на вярно и нерушимо приятелство – титаните открили достоен съперник един в друг и се побратимили.

С такъв другар до себе си Гилгамеш чувствал, че вече няма сила на света, която да му се опре. Двамата с Енкиду се отправили към свещената кедрова гора, за да повалят могъщия великан Хувава – брат на демона Пазузу (добре познат на жанровите читатели от ключовата му роля в романа „Заклинателят“, появил се на бял свят безброй векове по-късно) и син на великия Ханби, господар на всички злини. Героите успели да победят чудовищния пазител, ала по време на битката Енкиду бил наранен от кедрова треска.

Той станал жертва и на гнева на богинята Ищар, явила му се подир победата им над великана. Тя поискала царя на Урук за мъж, но той отказал да я вземе за съпруга, уплашен от трагичната съдба на предишния ѝ мъж Тамуз, когото тя предала на сестра си Ерешкигал в подземното царство. За наказание, пословичната със своята отмъстителност Ищар им пратила страховит бик, който да опустоши Урук. След като го победили, тя измолила боговете за отмъщение и Енлил пратил на Енкиду  мистична треска, през треската от Хувава, която в крайна сметка го уморила.

Гилгамеш бил напълно покрусен от гибелта на своя единствен истински другар и се изпълнил с първичен, животински страх от собствената си смърт. Този ужас бил напълно основателен, тъй като в преданията на древен Шумер хората подир земния си път биват пращани в мрачното подземно царство, където – независимо от делата си – биват покривани с кокоши пера и се хранят с глина за вечни времена. Обладаният от скръб цар тръгнал на далечен път, за да дири тайната на безсмъртието. Единственият смъртен, който го бил постигнал, бил мъдрият старец Утнапищим. Нему навремето боговете възложили задачата да спаси хората и животните в огромен ковчег, когато изпратили Всемирния потоп, за да накажат човечеството за шума, който вдига.

Пътят до Утнапищим бил неописуемо труден. Гилгамеш трябвало да премине през скорпиони с човешки лица и да прекоси Океана на смъртта, като с всяко изгребване захвърлял по едно весло от плавателния си съд, за да не бъде докоснат от отровната мъртва вода. Накрая царят достигнал до стареца, който му разкрил, че за да получи безсмъртие, трябва първо да прекара в пълно бдение няколко дни и нощи. Изтощеният от дългото пътуване Гилгамеш обаче не издържал и заспал. Въпреки този провал, подир събуждането му Утнапищим се смилил над него и му споделил къде на дъното на океана расте вълшебно растение, което дарява хората с вечна младост.

Гилгамеш извадил билката, ала по пътя обратно я оставил за миг на брега, за да се освежи и да пие вода. Тогава една змия допълзяла в сенките и изяла растението. Тя мигом свалила старата си кожа и се преродила млада пред очите му. Царят бил съкрушен, но нямало какво повече да стори, освен да се прибере с празни ръце в Урук. Когато обаче съзрял отнесох се високите и величествени стени на своя град, той почувствал дълбока утеха. Гилгамеш разбрал, че макар неговите земни дни да са преброени, както на всеки смъртен, великите му дела и градежи ще го надживеят завинаги.

Епосът за Гилгамеш засяга вечни и непреходни теми – за стойността на приятелството, за неизбежността на смъртта и за вечния стремеж на човека да остави нещо значимо след себе си. Неговият главен герой е първият трагичен архетип на търсещия човек в историята ни и с право може да се счита за първообраз на множество по-късни митични персонажи, включително на старогръцкия Херакъл (Херкулес). Днес той се завръща като митичен съюзник в романа „Градът на бога на заразите“ (от поредицата „Рик Риърдън представя“), където помага на младия главен герой в битката срещу древния шумерски демон Нергал, развихрил се в съвременен Ню Йорк. Появява се и в анимето Fate/Stay като един от легендарен боец с голяма сила и красота, споменава се в игри като “Цивилизацията” и дори комикси на “Марвел”. Живото присъствие на този персонаж в хитови произведения пет хилядолетия след първото му измисляне е най-категоричното доказателство за колосалното влияние, което Гилгамеш продължава да има над човешката култура.

Представен от д-р Александър Драганов