Знаете ли, че през лятото основателят на сайта ни Васил Мирчев-младши ме попита дали според мен кенгурата не са далечни роднини на зайците. Казах му, че няма такова нещо, но той се помъчи да ме навие, както навремето ми беше внушил, че има нещо общо между жирафите и вид гигантски птерозаври от древността. Този път не се вързах, а го накарах да провери в “Гугъл” и Интернетът ни съобщи, че макар и двете животни да подскачат, между тях няма съвсем нищо общо!
След това лирично отклонение бих искал да насоча вниманието Ви към един от шедьоврите на киноизкуството тази година, един филм, който ще Ви накара да преосмислите живота си, да се усъмните в същността на доброто и злото, да поставите под въпрос самата реалност, в която живеем. Всъщност не, това беше за “Еретик”, който представихме миналата седмица. Днес сме на “Гигантско шибано кенгуру”, австралийска продукция, която се рекламира като комедия на ужаса, вероятно заради подскачащия като заек злодей, но всъщност си е праволинеен хорър. Наистина, видимо не се взима прекалено насериозно, но няма и хахо-хихи на всеки пет минути, което за мен е плюс, тъй като ако има нещо, което ме дразни в Холивуд то е пристрастяването им към дебилния хумор, просмукал се в голям брой от масовите продукции наред с политкоректността и по-лепкав дори от нея.
“Гигантско шибано кенгуру” (в оригинал The Red, но се среща и заглавието Rippy) разказва историята на млада шерифка, чиито баща е бил голям човек – герой от войната и успял атлет. Тя се мъчи да не излага потеклото си, но когато местният луд идва с невероятната история, че в прерията има гигантско вампирясало кенгуру, жената не може да се насили да му повярва. Това обаче се оказва грешка, тъй като труповете започват да се множат, включително на хора, пред които е гарантирала, че няма опасност. Сега тя ще трябва да организира хайка и да ликвидира звяра, който обаче не умира никак лесно…
Някакъв човек в Интернет беше казал, че “Гигантско шибано кенгуру” следва почти дословно схемата на “Челюсти” и това… като цяло е вярно? Отново има серия от убийства, в които главният герой се съмнява, докато не става късно, отново има неуспешен лов, пак се среща откачен ветеран от война, способен да се изправи срещу чудовището, има и драматична последна битка, само че всичкото е събрано в под час и половина. Съществото е готино, имаше оплаквания за ефектите, мен ми бяха окей, кадрите от Австралия също ми се сториха красиви. Разбира се, идеята за кенгуру, станало на зомби е просто покъртителна, но въпреки това драматурзите са направили приличен филм с нея, като са вмъкнали и ненатрапчив драматичен елемент. Лично аз дори не разпознах ветерана Майкъл Бийн (“Терминатор”) вътре, но мацката в главната роля се справи добре. Единственото, за което съм сърдит е, че най-симпатичният според мен персонаж бе от първите, които заминаха, но затова не е разумно да се привързваш към герои във филм на ужасите. Музиката също е доста добра и помага за изграждането на атмосферата.
Като цяло “Гигантско шибано кенгуру” е добър за заглавието си филм, не е от хитовете на годината, но е приятен за разпускане в киносалона. Поздравления за “ПРО Филмс”, че са го внесли.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари