Днешен гост в рубриката на Цитаделата за интервюта е Гери Дечева – писател, преводач и човекът зад издателство “Пепърмил”, за късо време набрало популярност със заглавията си, съчетаващи нестандартното в жанровата литература със специфичния вкус на книгите от Далечния изток.
Здравей, Гери! Надявам се няма проблем да си говорим на „ти“. Благодаря ти, че се съгласи да дадеш интервю на сайт „Цитаделата“. Представи се с няколко думи на читателите ни!
По професия съм преподавател по английска и американска литература, преводач и журналист. Завършила съм английска гимназия и английска филология в България и журналистика в Лондон. От 2008-ма година не живея в България. Живяла съм в Кипър, Малта, Великобритания и от 13 години съм във Виена с дъщеря ми, Анджела. Преводач съм от над 20 години, превеждам художествена литература от 2010 година. Имам издателство от октомври 2021 година.
Ти си човекът зад издателство „Пепърмил“, което макар и младо вече се прочу сред книгохолиците с качествените си заглавия. Как реши да се захванеш с това начинание?
Спонтанно. Исках да издам „Приказки от военни времена/ Гробът на светулките“ на Акиюки Носака, много, много исках да я преведа и заради тази книга направих издателство, без изобщо да знам в какво се забърквам.
Сред книгите, които издаваш личи интересът към Азия и по-специално към Япония. Какво те насочи към литературата на тази страна, според мен все още недостатъчно известна у нас?
Различният изказ, различният поглед към живота, отношенията, различните ценности и като цяло в световната литература сега нещата малко или много се повтарят. Исках ново, различно усещане и си мислех, че ако на мен ми харесва, все ще се хареса и на някой друг.
Ти издаде на български език книгите на майстора Макото Шинкай, известен най-вече с изумително красивите си аниме филми. Как убеждаваш читателите, че литературният текст може да им даде поне толкова, колкото и видяното в анимацията?
Трудно мога да убедя някой да посегне към която и да е книга, но предлагам видеа с обяснение, публикувам откъси от книгите, говоря много с хората. Оказа се, че не са малко тези, които разпознават заглавията, ако и да не знаят имената на авторите. Но е трудно да се предложи нещо ново на пазар, който е наводнен от литература. Всяко заглавие е нечувана битка.
Издаваш също и заглавия, свързани с културата на република Корея, като на мен ми направи впечатление историята за идоли „Хохо“. Каква е популярността на тези книги спрямо японските, припокриват ли се феновете?
Бих казала, че са еднакво популярни, но групите се припокриват в много малка част. Това са като цяло две отделни групи, а това, което ги обединява е интересът им към различни от нашия светове.
Доколкото ми е известно, ти самата си ревностен аниме фен. Имаш ли любими произведения и как би убедила в качествата им някой, който не приема насериозно рисувани филми?
Не е възможно да убедиш никого, аз поне не съм успяла, че аниме е различно от „Пепеляшка“. Отказах се да убеждава отдавна и в това си хоби съм доста изолирана, но не ме притеснява. Имам много любими анимета. Gintama, Berserk, Attack on Titan, 86, Code Geass, Jujutsu Kaisen, Chainsaw man, Cowboy Bebop, Hell’s Paradise, Bungou Stray Dogs, Life Lessons with Uramichi Onisan, Fullmetal Alchemist… наистина са много. Мода за изредя стотици заглавия. Но да убеждавам или да обяснявам, не виждам смисъл. Човек или ще се заинтересува какво е, или не.
В каталога на издателство „Пепърмил“ се намира и преводна литература от западни автори като например „По-странни времена“. Как успяваш да намериш заглавия, които хем да са интересни, хем да не са прилапани от големите издателства?
Предимно следя заглавия, които се появяват на английски във Виена веднага със световните им премиери. Често се случва у нас да се чуе за книга години след като съм я чела. И понеже е трудно да се бориш с големите, търся нестандартни заглавия, които са наистина много добри, но които все още не са чути у нас, или никой няма да рискува да издаде. Обикновено се чува след година.
Сред книгите на издателство „Пепърмил“ има и твои лични произведения. Как се захвана с писането, сблъскваш ли се с недоверие заради това, че си български писател?
На втория въпрос – да, всеки път и само в България. Пазарът не е благосклонен за българските писатели и нещата са свързани с пари, но когато гледам как едни австрийци подхождат към далеч по-неумели писатели от нашите, как ги лансират и как самият народ ги купува, за да ги насърчава, ми става мъчно. Но скоро издавам десетата си книга и имам утвърдена фен база в България. За жалост тя е много по-голяма в чужбина и на чужд език. На първия въпрос – случайно. Преди години написах един разказ, публикувах го в един литературен форум. Хората много го харесаха. Обичам да пиша, така бягам. Все си мисля, че имам какво да кажа. Но не е ли така с всеки? И понеже две мои книги издавам от собственото си издателство, където има толкова много вече други заглавия, от една година чувам: „Ти издателство направи, за да си придаваш книгите ли?“ И така да беше, но не е, какво им пречи?
За хората, които следят внимателно името на преводача, името ти вече е известно с работа по бестселъри още преди създаването на „Пепърмил“. Как се насочи към тази професия, за която се знае, че съчетава по неповторим начин недотам високото заплащане, компенсирано от къртовски труд?
Пак случайно, защото имах много любима детска книжка „Паяжината на Шарлот“ и имах познат, който работеше в издателство. Никой не я беше превеждал на български. Той даде моите първи 6 преведени глави на главния редактор, който се влюби в книгата. И така се започна. Трудът е смазващ, усилията са огромни, познанията, които са нужни са необятни, и все пак никой не поглежда името на преводача, който понякога при някоя зле написана книга, я прави читаема. Мисля, че да си преводач е много по-трудно от това да си писател, защото трябва да живееш в мозъка на друг човек и правилно да предадеш усещания, които не са твои.
Сподели кои са любимите книги, които си писала, превеждала и издавала!
От моите лични книги наистина не знам. „Хотел Алберта“, „Хотел Морал“ и сега „Брилянтната Биби“, „Амантес аментес“ и „Мутатис мутандис“. Но не съм сигурна. Всички са ми бебета. От издаваните от мен книги няма такава, която да не обичам, но ако трябва да избера една, ще е „Тези брутални наслади“ и още десетина. От превежданите извън издателството, мисля че „Хартиени градове“, „Уил Грейсън, Уил Грейсън“ и „Множество Катрини“, понеже обожавам Джон Грийн, „Чудо“ на Ар Джей Паласио, „Всеки ден“ на Левитан.
Интервюто взе Александър Драганов
Последни коментари