Генезис /Хиперкосмос #1/

Когато за пръв път видях “Генезис” на щанда на “Сдружение Книги-игри” по време на Пролетния базар на книгата, нещо вътрешно ми подсказа, че това заглавие ще е точно като за мен. Мрачна космическа база сред вечен лед… веднага се сетих за любимия си филм на ужасите, “Нещото”. После от масата ми казаха, че е като “Пришълеца” и без повече убеждаване купих може би най-впечатляващата книга-игра от новата вълна, издавана досега. Дело на руски писател, пишещ под псевдонима Рей Гард, тя пренася читателя в смразяващ кръвта сюжет, където щастливия или нещастен финал зависят само от неговите решения.
Ледхом е планета, на която температурата никога не скача над -20 градуса. Според картографите тя се води негодна за живот, но въпреки това се използва за добиване на ценна руда. На нея, заради парите, работи и бившия командос Кремък, човек, израсъл на свят с висока гравитация, поради което е станал силен и опасен. Това е твоят герой, читателю, но ако смяташ, че вродените му таланти като ловкост, нюх или умение за бой с хладно оръжие ще ти помогнат много за успешното превъртане на това интерактивно приключение, помисли отново. На Ледхом става катастрофа – пада космически кораб, а с него пристига нещо, което не понадлежи на описание, форма на живот, която няма аналог сред познатите на науката създания. Скоро работниците в мината, сред които е и твоят герой Кремък, попадат в смъртоносен кошмар, от който сякаш няма измъкване…
Книгите-игри са жанр, в който читателят сам определя решенията на героите и грешките му водят до злощастен завършек. През 90-те години те доминираха читателските класации на тийнейджърите, но после, заради нахлуването на компютърните и видео игри, интересът към тях драстично спадна. Последните години обаче има някакво възраждане и “Генезис” на Рей Гард е яркото доказателство за това. Изключително зверска книга. Макар интерактивният жанр да повелява литературният елемент да отстъпи на игровия, Гард е написал приключението много добре и вкарва читателя в атмосферата на ледената планета, като успява да развие различните персонажи, с които Кремък се среща, преди да ги потопи в атмосфера на абсолютен ужас. Изчадието, което е измислил е уникално отвратително същество и това, което с появявата му изглежда като интересно предизвикателство се превръща в истинска битка, в която и най-малката грешка има летален изход за героя ти. В същото време книгата не е нелепо трудна като “Кръвта на зомбитата” например, а и сложността не идва от трикове по техническата част на играта, а наистина от това, че читателят се сблъсква с невероятно чудовище, което има поне толкова номера, колкото споменатите по-горе Нещо и Пришълец, както и съществото от база 13 на “Светът на призраците” от Саймън Р. Грийн.
Заглавия като “Генезис” ми позволяват напълно да преоткрия любовта си към книгите-игри, която по-посредствени предложения превръщат в навик. Не пропускайте!