Гарванът

Едно от нещата, които си извоюваш след дълги години писане на материали за жанра е, че от един момент нататък си печелиш правото на собствено мнение, без да се съобразяваш с трендовете и стадния инстинкт, създаван в социалните мрежи. Мисля, че това е и една от причините, Цитаделата да се задържа като популярен сайт вече над 20 години и затова без повече предисловия ще кажа, че напук на масовия хейт останах доволен от новата версия на “Гарванът” и смятам интерпретацията на Бил Скарсгард за най-добрата от тази на всички актьори досега, а битката, която персонажът му води – за най-епичната в цялата поредица.

Всъщност, “Гарванът” от 2024 година, дело на режисьора Рупърт Сандърс, НЕ е римейк на стария филм от Алекс Прояс, а нова адаптация на класическия комикс и от тази гледна точка очакванията да цитира версията с трагично загиналия Брандън Лий не са реални – все едно Батманът с Робърт Патинсън да е същият като този с Майкъл Кийтън. Големите супергерои носят на повече от една интерпретация, а желанието даден образ да се заключи само в едно изпълнение, както стана години по-късно и с Черната пантера, поне за мен е инфантилно. Ама за филма:

Ерик е младеж с тежко минало, потърсил утеха в наркотиците и бягството от самия себе си. С нулево самочувствие и целия покрит с татуировки, той се озовава в изправителен център, където съдбата го среща с красивата Шели, в миналото талантлива пианистка, ала сега мъчеща се да се скрие от незнайни злодеи, за които е сторила нещо ужасно. Между двамата веднага припламва привличане и те успяват да напуснат центъра, като обаче правят грешката да се върнат в Ню Йорк и да вкусят още малко от сладския ми живот на алкохол и наркотици, преди да решат какво да правят занапред.

Ала Винсънт Рьог, мъж, избягващ смъртта си от столетия, като запраща невинни в Ада вместо себе си, има други планове. Неговите копои намират Шели и я убиват, а Ерик избягва съдбата й само защото е призован от мистериозен странник в спирка между световете и получава шанса да върне Шели от мъртвите… стига да успее да сложи край на злодеянията, извършвани от Винсънт и бандата му. Надарен с неуязвимост, той може да бъде наранен само ако се разколебае в любовта си към момичето, което е загубил… но ще й остане ли верен, когато разбере какво е направила?

Новата версия на “Гарванът” е доста безкомпромисна с концепцията си в някои отношения и първото от тях е, че във въвеждащия си половин час филмът е на практика софт еротика и представя стройния и красив Бил Скарсгард в целия му блясък, като изгражда образ, напомнящ по нещо Жокера на Джаред Лето и Хардин Скот от After, а връзката му с Шели освен романтична е и подчертано сексуална, двамата постоянно са един върху друг и това според мен е положително, защото разчупва наложилия се през последните години пуританския консенсус между политическата коректност и възраждащия се традиционализъм.

Майсторски е представена и следващата част, когато Бил, напук на това, че е придобил свръхестествени сили, не става веднага непобедим бияч, а е представен доста реалистично като човек, получим даром способности, които бързо трябва да използва срещу злодеи с огромен опит. В този ред на мисли, никога не съм харесвал оригиналната концепция враговете на Ерик да са обикновени мутри, тъй като според мен битка на супергерой с простосмъртни е опасно близо до тормоз, дори и за справедлива кауза. Срещу сатанисти обаче нещата стоят другояче и затова последната третина, когато Гарвана получава мощен ъпгрейд и почва да сече противниците си като в ретро хорър, идва върховно, макар поне според мен някои от чудесните решения на сценария да не бяха реализирани достатъчно добре от оператора, една от малкото ми критики към филма наред с не докрай изчистения темпоритъм на лентата в първата й половина.

В заключение ще кажа, че подобно на “Робокоп” от 2014 година, новата версия на “Гарванът” така и не получи справедлив шанс от феновете, задушена от крайно фанатичните фенове на оригинала, надъхани срещу новата версия сякаш тя, както сполучливо каза Рупърт Сандърс, по някакъв начин изтрива старите записи от видеокасетите им. Точно поради това предполагам, че Ерик Дрейвън ще остане втора ръка супергерой, който никога няма да стигне нивото на Батман и Спайдър-мен, чиито нови интерпретации се приветстват от почитателите им, но вината затова няма да е на Бил Скарсгард, изиграл перфектно образа си, нито на Дани Хюстън, сдържано, но елегантно създал запомнящ се и плашещ злодей, нито дори на FKA Twigs, дала живот и интересна история на Шели, само за да бъде посрещната с расистки бяс, показващ, че доста сме прекалили в отрицанието си на политическата коректност, достигайки вече до другата крайност.

От опит знам, че феновете на киното от края на 80-те и началото на 90-те никога няма да дадат шанс на нещо ново. Но за останалите, които не фетишизират този период и естетиката му, новата версия на “Гарванът” е чудесен фентъзи екшън, който е може би топ кинофилма ми от началото на годината, след “Челюсти в мрака” с Никълъс Кейдж и Джейсън Мартел. Дано с времето бъде оценен по собствените си достойнства.

Ревю на д-р Александър Драганов