Гарванът (1994)

the crow

За месеца на Хелоуин ревюираме един класически филм, неизбежно свързван с празника заради сюжета си – оригиналната версия на “Гарванът” от 1994 година, адаптация на режисьора Алекс Прояс по комиксите на Джеймс О’Бар с участието на Брандън Лий, талантлив актьор, който за голямо съжаление губи живота си по време на снимките, застрелян по погрешка при не докрай изяснени обстоятелства. Поне за мен не е утеха, че с тази си роля той остава завинаги в историята на киното, тъй като съм убеден, че е могъл да даде още, но поне е гаранция, че няма да бъда забравен.

The-Crow-1994-Alex-Proyas-Brandon-Lee (1)

В нощта преди настъпването на Хелоуин младата двойка на рок музиканта Ерик Дрейвън и приятелката му Шели Уебстър са брутално убити от група гангстери, недоволни от инициативата на момичето за правата на наемателите в квартала, където двамата са живели на малко таванче. Това се случва ден преди сватбата на двамата, но за престъпниците е едно от многото зверски престъпления, които извършват. Година по-късно обаче Ерик бива върнат към живот от мистериозен гарван и при съживяването си се сдобива със силата на регенерацията и страховити бойни умения. Сега той ще тръгне по пътя на бандитите, погубили любимата му, а те ще научат какво значи ужас…

brandon-lee-the-crow

Като атмосфера и стилистика филмът напомня и на други произведения от този период с декора на градски упадък и крайна човешка дегенерация на отрицателните персонажи, но изпълнението на Прояс е ювелирно. Драматургично, “Гарванът” от 1994 е построен много добре и успява да разкаже историята си в час и четиресет минути така, че да не се чувства нито провлачено, нито претупано. Ефектите на места са поостарели, но осветлението и операторската игра компенсират това напълно, а там, където филмът наистина заблестява е в работата на актьорите.

eric wow

Много може да се каже за Брандън, но е изключително трудно да се коментира без човек да изпадне в гняв при мисълта за нелепата му смърт, тъй като това е филмът, в който той прави последната крачка от екшън звезда към голям актьор и е наистина трагично, че полетът му бива прекъснат. Той успява да комбинира заплашителност, уязвимост и дори малко хумор в персонажа си, а освен това е бил и изключително красив мъж, което му помага в изграждането на харизмата, притежавана от героя му. Това, което по-малко се коментира е майсторската игра на останалите, сред които блестят Ърни Хъдсън в ролята на кораво ченге, помащато на героя (образът му напомня на Джим Гордън от “Батман”) и Майкъл Уинкот, превъплъщаващ се в образа на маниакален злодей, прекланящ се пред силата на хаоса – видимо вдъхновение за образа на Жокера от “Черния рицар” така, както външния вид на Брандън е донякъде имитиран от грима на Хийт Леджър, друг актьор, отишъл си без време и направил филма си легенда.

crow-1994-michael-wincott

Като цяло най-силната оценка за един филм я дава времето. 30 години след излизането си първата версия на “Гарванът” остава най-обичаната от зрителите и макар някои от феновете й да прекаляват в атаката към новата адаптация, самият филм няма никаква вина за това – той остава пример за най-доброто от това, което киното можеше да предложи през 90-те и е една от най-хубавите комиксови екранизации в историята, особено извън “Ди Си”. Перфектен за припомняне в Нощта на Вси Светии!

Ревю на д-р Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор