Продължаваме прегледа на “Гарванът” с втория филм от поредицата, излезлия през 1996 година “Град на ангели” с участието на Венсан Перез. Помня, че като малък горе-долу го харесах, сега обаче ми се видя доста компромисен откъм качества, въпреки някои интересни идеи в сюжета.
Някога наричан Градът на ангелите, големият мегаполис Лос Анджелис е покварен от наркотиците, превърнали голяма част от жителите му в зомбита, а криминалния бос Юда Ърл – в най-силния му обитател. Сред жертвите му е и Аш, обикновен механик, който загива заедно с малкия си син, само защото двамата са станали свидетели на убийство. Година по-късно обаче той бива съживен и получава свръхестествените сили на неуязвимостта, за да отмъсти за детето си. Неговият враг обаче има на своя страна пророчицата Сибила, способна да му разкрие слабото място на Аш…
Вторият филм е дело на режисьора Тим Поуп, като видимо се мъчи да пунтира оригинала с атмосферата на градски упадък и в същото време да е различен, като смени осветлението и създаде по-болнава атмосфера на развала, която донякъде се отличава от ноар визията на първия филм. Проблемът обаче е, че сценарият не е добре изпипан, нещо, за което е виновен не толкова авторът му Дейвид Гойер, колкото продуцента Харви Уайнстийн, непрекъснато мешал се където не му е работа. В резултат макар и с дължина под 90 минути, “Град на ангели” се чувства доста бавен и разтеглен, с протяжни сцени и недостатъчно екшън. От друга страна хрумката Сара да се появи пораснала и да има романс с Гарвана, като по този начин се покаже противоречие с мисията му е оригинална и ми допада. Любопитен обрат е и мотивът да се мъсти за дете, а не за любима, което дава може би още по-силна мотивация.
На Венсан Перез, красив актьор с богата биография, на мен допаднал ми най-вече в римейка на “Фанфан лалето”, се пада наистина невъзможната задача да наследи Брандън Лий в главната роля, което е трудно, още повече, че разпространителите от “Мирамакс” явно са натискали да го имитира, а това го затруднява допълнително. Но макар да отстъпва на трагично загиналия си колега, швейцарецът се раздава и има собствена харизма, в перфектна физическа форма е, като ми допадна, че докато отмъщава образът му се владее по-слабо и е по-склонен към жестокости. От останалите артисти на ниво е Ричард Брукс, който изгражда поредния отвратителен злодей във вселената на “Гарванът”, но Иги Поп, който е чудесен певец, тук е карикатура в образа на мутра и всяка сцена с него ми беше мъчителна за гледане.
Като цяло “Гарванът: Град на ангели” е стремителна стъпка назад спрямо оригинала, като според мен отстъпва чувствително и на римейка с Бил Скарсгард. Въпреки това той има някои свои силни моменти, идващи от най-вече от старанието на Венсан Перез, поради което бих го препоръчал за хората, имащи интерес и към по-противоречиви жанрови филми.
Ревю на д-р Александър Драганов
Опитах да гледам и четвъртият филм, който за съжаление е още по-несполучлив, с прекалено нисък бюджет и сценарий, който е трябвало да мине още две-три редакции. Не бих искал да хейтя по Еди Фърлонг и затова няма да пиша цяло ревю, а само този коментар. Оригиналният филм с Брандън, третият с Ерик Мабиус и римейкът с Бил Скарсгард оформят чудесна трилогия – този и “Порочна молитва” са само за хардкор фенове.