През миналата година “Софийски магьосници” на Мартин Колев стана несъмнено най-популярната и продавана фентъзи книга в най-новата история на България, затова не е изненада, че преди няколко седмици на книжния пазар излезе и нейното продължение, “В сърцето на Странджа”. Бях останал с по-скоро добри впечатления от първата част, затова си купих и втората и я зачетох почти веднага след това. Както е известно на по-редовните ни читатели, аз много обичам книги в стила на “Хари Потър” и се надявах тази да ме върне към магическите емоции, които изживявам с автори като Дж.К. Роулинг, Рик Риърдън и Касандра Клеър. “В сърцето на Странджа” действително има силни моменти, но и някои недостатъци, които колкото и да ми се иска, не мога да пренебрегна. Преди всичко обаче няколко думи за сюжета.
Година след като е победил демон на улица “Дъждовна”, Бриян Тенев продължава да чиракува при магьосницата Буря, но, лишен от амулета си, изглежда като бледа своя сянка. Елементарни заклинания не му се получават, а в магьосническите медии вече излизат статии, че е измамник. Добрата новина обаче е, че Бриян успява да завърши училище и така му се отваря време както за чиракуване, така и за срещи с приятели. Нощем обаче младият магьосник сънува врата, която го кани да я отвори. Когато обаче я вижда и денем, Бриян започва да открива връзката с легендарен свой предтеча..
Доколкото разбрах от издателя Христо Блажев (“Сиела”), втората част на “Софийски магьосници” е минала още по-строга редакция спрямо предшественицата си и това личи от стила, който наистина е мек като кадифе. Книгата се чете леко и не натоварва с прекомерни описания, като в същото време казва достатъчно, за да може човек да се ориентира в ставащото. Мартин Колев има и търпението внимателно да изгради сюжет, който да се отплати в края на книгата, а заемките от “Хари Потър”, пречупени през родна светлина, му се получават по-скоро успешно. Колев взима решението да фокусира сюжета на втората книга върху Бриян, а не върху Свилен, което ме зарадва, тъй като имам по-голяма симпатия към шоунен историите (с млади герои), като изненадващо се справя добре и с изграждането на романтична връзка, която да е сладка, с чаровна героиня (Плам) и преплетена с историята, а не добавена като кръпка. Не е за подценяване и злодейският образ, който остава скрит в по-голямата част от книгата, а като допълнителен плюс трябва да се отчете, че авторът е разпознал най-силният момент от първата част, така че във втората той да е основа на сюжета, както и това, че иронизира критиките към творчеството си от нета – диалогът за името на Бриян искрено ме разсмя.
Наред с тези безспорни достойнства на романа, лично за себе си аз открих някои недостатъци. На първо време, книгата е доста мудна като действие. Първите 150 страници се случва само едно значимо събитие и останалото са разсъждения на Бриян и лафчета. Вторият проблем е, че Колев не умее да прави добри екшън сцени, тъй като изпитва затруднения да акцентира върху моментите, които качват адреналина. Веднага давам пример със сцена от края на книгата, където героите чуват демоничен глас, говорят с него и чак след това авторът се сеща да опише всички страховити емоции, които той пробужда. Голямата баталия с различни същества от народните ни приказки също стои хаотично като бараж за оставане в Първа лига от футболното първенство на България, а не като истински епична сцена. И накрая, разкриването на злодея става чак в края на романа, като така се изпуска поддържането на едно постоянно напрежение от наличието на централен антагонист, който да стои върху сянка над сюжета, дори и обвит в мистерия (както са например лорд Волдемор в “Хари Потър”, Кронос в “Пърси Джаксън и боговете на Олимп” и Валънтайн Моргенстерн в “Реликвите на смъртните”). Причина за това е, че може би подобно на един от героите си Мартин Колев не обича истории със злодеи, но това не е добра новина – без тях фентъзи книгите остават малко безсолни на вкус. Последната ми критика е свързана с на моменти прекалено битовизираните паралели с живота на “случайните” (мъгълите), като това, че управата на магьосниците у нас е корумпирана, навремето е имала комунистически лозунги, а сега я наблюдават от “Евромаг”. Доколкото знам, Колев е фен на Тери Пратчет, обаче подобни бъзици убиват емоцията от конфликта, създадена от останалите събития – поне според мен.
Като цяло “В сърцето на Странджа” ме остави със смесени чувства, но поради интригуващия финал ще довърша поредицата – доколкото знам тя е трилогия, а в такъв формат втората книга често е най-мъчна за доизкусуряване. За последната част обаче авторът трябва сериозно да се постарае, за да извлече максимума от света, който е създал. Стискам му палци!
Последни коментари