Как Холивуд изгуби младата публика в гонитба на фантоми

През последните години Холивуд следва един и същ изтощителен модел. Взима се обичана класика, изтърбушва се всичко, което старите ѝ фенове харесват в нея, и се продава като продукт, чиято единствена цел уж е „да достигне до новото поколение“. Ако ти не харесаш крайния резултат, проблемът си е изцяло твой – остарял си, киселееш и не разбираш новото време. Важно е единствено мнението на младежите.

През тази пролет обаче резултатите от глобалния боксофис показаха нещо стряскащо: публиката, която големите студия трескаво търсят, е просто хипотетичен конструкт. Тя съществува в главите на маркетолозите, но не и в реалния свят. Нека разгледаме представянето на филмите, които трябваше да бъдат мегахитове, и ги сравним с онези, които тихомълком превзеха кината.

Големият хайп, който се оказа балон

Безспорно най-големите очаквания бяха свързани с „Мандалореца и Грогу“ – първият пълнометражен филм за „Междузвездни войни“ на голям екран от „Възходът на Скайуокър“ насам. Продукт на телевизионна вселена, за която Disney години наред ни убеждаваха, че е всеобща любимка.

Цифрите обаче говорят друго. За три седмици по кината филмът все още не е прехвърлил границата от 300 милиона долара. Дори с екстраполация за следващите седмици, проектът е застрашен да остане зад „Соло“ (392 млн. долара), който до момента беше официалният еталон за боксофис катастрофа в сагата.

Разбира се, за провала веднага бяха обвинени старите фенове. Прокара се наративът, че те са токсични расисти и сексисти, които вгорчават удоволствието на младите. Само че данните от екзит половете в кината нарисуваха коренно различна картина: филмът се гледа предимно от мъже, огромна част от които са на възраст над 55 години. Грубо казано, това е аудиторията, която в България традиционно гласува за БСП. Младежите, които изобщо са отишли да го видят, може и да са се забавлявали, но те просто са твърде малко, за да изнесат филма на раменете си.

Подобна съдба сполетя и другото заглавие с огромен хайп – Mortal Kombat II. Филмът събра скромните 128 милиона долара за няколко седмици и фактът, че едва месец след премиерата си вече се отправя към стрийминг платформите в интернет, е ясна индикация за липса на интерес. Като демография на публиката тук резултатите са малко по-разнообразни от тези на „Мандо“, но сумарно зрителите просто липсват. Продукцията едва изпревари оригиналния хит от далечната 1995 година (122 млн. долара), но при чувствително по-ниски тогавашни цени на билетите.

И накрая стигаме до прясното разочарование „Господари на вселената“. С едва 56 милиона долара глобален дебют, филмът остана далеч зад шестата част на комедийния франчайз „Страшен филм“. Прогнозите сочат, че той може да завърши с по-ниски крайни резултати дори от Mortal Kombat II, въпреки че бюджетът му е колосален – 200 милиона срещу 90 милиона за бойния му събрат. За да избие разходите си, това фентъзи трябва да направи половин милиард долара (тъй като половината приходи остават за киносалоните). Към днешна дата това не е просто мечта, това е чиста химера.

Синдромът на инфантилния сценарий

Всеки от тези три филма има своите специфики, но между тях има една обща, набиваща се на очи нишка: ниският емоционален залог и натрапчивото желание да покажат колко не се вземат насериозно.

С присъствието на бебето Йода, историята за Мандо още от първия си сезон имаше елементи на пародия, които във филма ескалираха. Трейлърите не загатнаха за никакъв мащабен конфликт – драстична разлика не само спрямо епизодите на Джордж Лукас, но дори спрямо анимационния филм Clone Wars от 2008 г., където спасяването на сина на Джаба Хътянина поне беше стратегически важно за галактическата война.

При Mortal Kombat II решението беше главният герой да бъде представен като застаряващ чичко, който си спомня добрите стари времена и се опитва да докаже колко е готин. При „Господари на вселената“ пък се отиде в другата крайност – главният герой е лигльо в розова риза, който се държи нелепо, но сценарият го възнаграждава за това, защото според Холивуд явно така изглежда „новата мъжественост“.

В нито един от трите случая няма нищо, което да плени въображението. В постоянната гонитба на евтини бъзици историите изгубиха героичния си патос. А точно той прави епосите велики. Точно той караше публиката да настръхва във филмите на самия Лукас.

Истинският избор на новото поколение

Годината обаче съвсем не е слаба за кината и това не се дължи само на комерсиални чудовища като „Супер Марио Галактика“ (привличащ сигурната семейна аудитория) или биографичния „Майкъл“ (вдигнал на крак легионите фенове на Джако). Истинският трус на пазара дойде от другаде – от острите, безпощадни независими хоръри, които събраха огромна и вярна публика.

Феноменът Backrooms на младия Кейн Парсънс е заснет с бюджет от едва 10 милиона долара. Това е 9 пъти по-малко от бюджета на Mortal Kombat II и около 20 пъти по-малко от този на „Мандо“ или „Господари на вселената“. До този момент обаче филмът е донесъл на разпространителите си от A24 внушителните 216 милиона долара, което означава чисто счетоводна печалба от близо 100 милиона.

Още по-брутален е примерът със злокобния Obsession, който струва скромните 2 милиона долара, а вече има приходи от 229 милиона, като зашеметяващото е, че те растат от седмица на седмица. Този малък филм има реален шанс да победи по приходи тежката артилерия на Disney и „Междузвездни войни“.

Как е възможно това? Защо нискобюджетни независими ужаси побеждават студийните гиганти?

Отговорът е прост: защото това е реалният избор на новото поколение. Над 70% от зрителите в салоните на тези хоръри са тийнейджъри и младежи. Това гледа лелеяната публика, заради която големите корпорации твърдят, че съсипват класическите франчайзи. Младите гледат завършени, сурови кошмари.

Причината е психологическа – тези филми имат реален залог. В тях напрежението е истинско, защото авторите им имат смелостта да се вземат насериозно. Героите наистина страдат, плачат, ужасяват се и избухват. На екрана няма намигване към публиката, няма иронично подмятане, което да олекоти ситуацията. В стремежа си към перманентно хилене, поколението на застаряващите холивудски творци забрави, че младите хора отиват на кино, за да изпитат адреналин и катарзис, а не просто за да видят „малко простотийка“.

Подправката не е основно ястие

Това, разбира се, не означава, че за комедията няма място. Напротив, успехът на „Супер Марио Галактика“ доказа, че когато хуморът е уместен и органичен за заглавието, той работи безотказно (сцената, в която братята Марио се превърнаха в бебета, преследвани от тиранозавър, разсмя залите по целия свят).

Но този подход не е приложим навсякъде. Когато правиш епично фентъзи, ти трябва епичен конфликт. Можеш да използваш хумора за подправка, но не и за основно ястие. Ако правиш биткаджийска история, тя не трябва да се усеща като пародиен скеч. А щом връщаш космическа сага на голям екран, мащабът също трябва да бъде космически, а не да изглежда като поредния рутинен епизод от стрийминг платформа.

Не е нормално да оставяме на младите хора като единствен източник на силни емоции само жанра на ужасите. Но Холивуд не им дава друг избор. Външно тийнейджърите обичат да се държат хладно, да са над нещата и да се правят, че нищо не ги трогва. Вътрешно обаче те копнеят за смисъл и за истинска драма. И щом хорърът е единственото място, което им ги осигурява, той закономерно ще доминира над фентъзито.

Творци като Кейн Парсънс, като Скот Коутън (запленил младежите със зловещата вселена на Five Nights at Freddy’s) или Деймиън Лионе (привлякъл млада и изключително многообразна публика с кървавия Terrifier 3) в момента поставят авторите на скъпи епоси в шах. За да избегнат пълния мат, големите студия ще трябва най-накрая да спрат да се лигавят. Ще трябва да се стегнат и да започнат да правят кино по начина, по който го правеха майсторите, запалили ги по тази професия – Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Джеймс Камерън. В техните филми винаги имаше място за усмивка, но те станаха легенди по друга причина. Защото имаха душа.

Статия на д-р Александър Драганов