Във високата трева

Случвало ли ви си е да пътувате покрай гъста гора късно през нощта? Гледката е наистина впечатляваща, но филмът, за който ще ви разкажа сега е дори по-зловещ. Съществуват щати в Америка, дълбоко в сърцето на страната, където големите магистрали преминават в малки пътища, заобиколени от висока трева. Прериите, както още ги наричат американците понякога, са депресиращи, защото не можеш да видиш края им, а високите растения се навеждат зловещо към всеки автомобил, дръзнал да отбие от правата линия. “Във високата трева” е пленяващ хорър, който ни разказва историята на няколко семейства, станали жертва на…Тревата.

Сюжетът на “Във високата трева” ни отвежда дълбоко в сърцето на Американския континент, където Беки и нейният брат Кал пътуват към слънчевият Сан Диего. Когато Беки моли Кал да отбият за малко за да си почине, двата чуват детски глас, който вика за помощ. Тобин – или поне така се представя гласът – моли младежите да влязат в непристъпното поле и да му помогнат да излезе, защото се е загубил. В крайна сметка и двамата влизат в огромната прерия, чиито треви се издигат метри над главите им. Търсенето продължава цял ден и всеки път, когато Беки или Кал чуват гласа на Тобин близо до себе си откриват, че всъщност той отеква нейде далеч в полето. В един момент Беки губи съзнание, а когато Кал най-сетне успява да намери Тобин той вижда пред себе си фигурата на призрачно дете, което му предлага помощ да намери сестра си. Скоро двамата ще разберат, че не са сами в тази игра, зад чиито сценарий стои зловещ разум.

“Във високата трева” е чудесна канадска адаптация на едноименната новела от Краля на ужаса Стивън Кинг. Режисьорът Винченцо Натали се е постарал да даде всичко от себе си за да пресъздаде атмосферата на безнадеждност, която се усеща по време на целия филм, докато хората в Тревата бавно осъзнават, че всъщност са нейни пленници, а не гости. В сюжета ще имате възможност да се насладите и на прекрасната игра на Патрик Уилсън, звездата от поредицата “Заклинанието” и още няколко култови хорър продукции. В допълнение, този филм е кратък, но много въздействащ. Може би на това отдавам, че той е получил толкова негативни оценки – някои хора просто психологически не могат да понасят такива сюжети, а тези, които могат явно го възприемат като опит за излизане от рамките на мейнстрийма. Е, на мен този сюжет ми хареса, а и до голяма степен той съдържа важна поука, че няма нищо хубаво в това да се правим на герои.

Ревю на доц. д-р Искрен Иванов